Лира Литературно-рекламна Агенция
Владимир БЕЛОВ
Зад привидно непретенциозната украса на литературния си стил в новия си сборник с разкази Етгар Керет пише за изконните ценности на социума и за способността на индивида да се съхрани (понякога не без компромиси с морала си), дори в най-тежките моменти на своето съществуване. Редувайки теми, гравитиращи между военния конфликт в Израел, Холокоста и ежедневното обикновено битие на средностатистическия човек, Керет сякаш индиректно ни кара да се замислим за смисъла на истинските стойности в живота си и за тяхното понякога амбивалентно значение, за невъзможността постъпките ни да се тълкуват еднозначно: за здравословната доза егоизъм, без който бебетата не биха оцелели (плачещият малък син на автора); за крехкия баланс между това да се изявяваш като жертва или да се страхуваш, че в действителност биваш възприеман по-скоро като палач (войните и бомбените атентати в Израел, както и отношението към евреите в различните точки на света, а и отношението на самите евреи към останалите); за способността да виждаш красотата дори в привидно набръчканата сивота на живота (пътуванията на съвсем младия баща на Керет до Сицилия и срещите му с местните мафиоти и контрабандисти); за кибритените клечки и човешкия живот (срещата на автора със стария му приятел в университета); за невъзможния пацифизъм и за това как битовите проблеми и войната са равнопоставени теми в разговорите (капещия таван и ядрената програма на Иран); за „публичната изява“ на латентните ни страхове (електронните игри с агресивен сюжет или неистовата религиозност), но и за често незабележимата красота на простите неща от тривиалния ни ежедневен живот, които са в основата на смисъла на нашата екзистенция – ежедневната любов, с която ни даряват (дори под формата на две филийки с мармалад) и с която ние даряваме околните и която ни прави сплотени и благодарение на която всъщност се съхраняваме живи във всеки смисъл на думата.
„Седем добри години“ тук
