Начало / Интервюта / Никълсън Бейкър: Понякога стигам твърде далеко в книгите си

Никълсън Бейкър: Понякога стигам твърде далеко в книгите си

Никълсън Бейкър е роден през 1957 г. Той е един от най-продаваните американски автори, но не е издаван в България. Обявен е и за един от най-скандалните заради множеството пиперливи текстове и сюжети в книгите си. Носител е на наградата “Пулицър” за документална журналистика, на голямата награда на US National Book Critics’Circle за книгата “Double Fold”. На 18-то място е в британската класация за 100-те живи гении в света. Преведен е на близо двайсет езика. Бейкър влезе и в топ 10 за най-сексапилните книги в света с “ VOX“, публикувана през 1992 г. „VOX“ става известна и като любимата книга на Моника Люински. През последната година стана ясно, че по романът на Бейкър „Фермата“ ще бъде сниман и филм, тъй като култовият холивудски режисьор Робърт Земекис обожавал работата на Бейкър.

––––––––

Вие бяхте включени в класацията на 10-те най-сексапилни книги с „Vox“. Как приемате този етикет?

–         Честно казано нямам нищо против етикетите, но не знам какво да кажа. Аз съм просто човек, който обича да пише за живота, а той има всякакви нюанси. Има неща, които познаваме, както и такива, които не познаваме. Също така има и неща, които знаем, но не ни се иска да ги признаем.

Маркес казва, че всеки има публичен живот, личен живот и таен живот. Писането е нещо лично, но допускате ли читателят в тайния си живот, показвате ли му поне част от него?

–         Да. Смущението е много мощна и сложна емоция. Някои хора наистина много се страхуват да не се изложат. Аз съм такъв, но си позволявам малко повече в книгите. Понякога стигам твърде далеко.

Поправете ме, ако греша, но усещам малко от Кърт Вонегът в творчеството ви?

–         Абсолютно така е – Вонегът силно ме е повлиял. Двете негови книги, които съм чел, са „Кланица 5“ и „Закуска за шампиони“. Възхищавам се на начина, по който комбинира мъдрост, тъга, хумор и невинност само в един параграф.

Ще ви питам за нещо за „VOX“. Там Джим е прехвърлил 30-те. Сега би трябвало да е прехвърлил 50-те. Дали отново би се обадил на Аби за сеанс? Какво се случва с неговото въображение, когато остарява?

–         Това е много интересен въпрос. Минали са повече от 20 години. Може би те са се оженили. Може би един за друг, може би за други. Или може би пък не. Въображението и на двамата обаче си мисля, че още е активно. Със сигурност има какво да си кажат.

Може да ви се стори странно, но когато чета книгите ви, жените ми изглеждат подобни една на друга. Всеки път ли пишете за една и съща жена, само че от различен ъгъл, нещо като събирателен образ на „фаталната жена“?

–         Причината жените в книгите ми да са еднакви е фактът, че съм женен от много дълго време. Всичко, което знам за тях, го знам от моята съпруга Маргарет Брентано. Срещнахме се в колежа и по-късно тази година ще празнуваме нашата 30-та годишнина. Много я обичам.

В творчеството ви изобилстват малките детайли за сметка на ненужния пълнеж. Така ли текат и мислите ви, докато пишете?

–         Благодаря. Винаги съм гледал на нещата от живота внимателно. Когато мисля за нещо, винаги съм съсредоточен и не допускам да ме разсейва нищо друго.

„Объркаността на битието“ притеснява ли ви?

–         Животът е объркващ и има стотици начини да мислиш за всичко. Музиката помага, когато сме на кръстопът и не знаем какво да кажем.

„U and I: A true story“ представлява много силна игра на въображението. Ако трябва да напишете тази книга отново, пак ли ще изберете Ъпдайк или някой друг?

–         Не бих могъл да пренапиша подобна книга, защото много неща са се променили, включително аз. Нямам същите амбиции. Това е книга, която трябва да бъде написана от млад човек. Може би е най-добрата ми книга. Интересното е, че скоро отново се върнах към Ъпдайк – не толкова на прозата му, колкото на нехудожествените му творби и есетата, и отново си дадох сметка колко е добър. Малко са хората през ХХ век, които имат неговите способности.

„Human Smoke“ е много различна от останалите ви книги. Съвсем нов поглед върху пацифизма. Въпреки това усещам някакъв гняв в нея. Докато писахте бяхте ли гневен или силно афектиран от идеите си? Днес ядосвате ли се на нещо конкретно, което се случва по света?

–         Провокативността на външната политика на САЩ ме прави нещастен. Толкова е праволинейна и толкова грешна. Имаме самолетни бази, кораби и подводници навсякъде по света, но нашата агресия влошава нещата с всеки изминал ден. Това понякога ме ядосва, а друг път ме отчайва. Къде е нашата съпричастност с комплексността на другите страни?

Кой сте вие, когато не пишете?

–         Обичам да танцувам в кухнята. Това брои ли се? Обичам и да измислям странни обидни думи, да ги крещя в колата и да се смея.

Има ли книга, която не можете да напишете, и защо?

–         Има толкова книги, които искам да напиша, но не мога. Иска ми се да напиша исторически роман. Веднъж започнах да пиша книга за 1609 г. Не успях, не можах да се върна назад във времето. Това е едно от нещата, които човек осъзнава с годините. Ти си такъв какъвто си и не можеш да го промениш.

Какво предстои да публикувате?

–         В средата на дълга нехудожествена книга съм, която разказва за… живота. Миналата седмица завърших нещо кратко за една прахосмукачка. То е следващото.

 Интервюто взе Цвета Врангова – Митова

Прочетете още

213032_b

„Невидимите градове“ – да поиграеш шах с географията на спомена

Елица Матеева, „Хеликон Варна-Център“ Някога, отдавна един пътешественик на име Марко Поло, родом от Венеция …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *