„Бойко Борисов. (В) първо лице“ (откъс)

09.08.2015 Любопитно

ОТКЪС

Въведение

Verba volant, scripta manent. „Думите отлитат, писаното слово остава” гласи латинската сентенция. Смята се, че я е изрекъл римлянинът Гай Титий пред Сената през ІІ век пр.н.е. Той предложил използването на писмени документи в обществените дела, защото произнесените думи могат лесно да бъдат забравени. Така, макар и частично, намираме някакво обяснение за прехода от устна към писмена реч.
Казаното от Бойко Борисов е историческо и ценно, защото представя историята на България в конкретен период и един ден ще говори по-добре от учебниците за случилото се в българската политика в началото на ХХІ век. Произнесеното от първо лице не позволява редакторска намеса, манипулиране или изкривяване, затова е предпочитан източник от историците.
Тази книга има за цел да покаже автентичния Борисов и пътя, който той извървява в рамките на 14 години – от юли 2001 до юни 2015 г. Тя припомня в хронологичен ред забравени, но важни слова, които очертават релефно образа на днешния министър-председател и дават информация за политическата и икономическата ситуация в България.
Съставителите са ползвали само официални публични източници – съобщения на правителствената пресслужба, публикации в национални медии и официалната страница на Борисов във „Фейсбук”, като са се постарали точно да ги цитират. Там, където не е посочена медия, за източник е ползван сайтът mediapool.bg.
Цитатите са поставени в неутрален контекст и са датирани с точност според публикациите. Цинизмите са пропускани. Пунктуацията на цитатите от стенограмите на правителството е запазена.
След консултация с юристи в книгата са използвани и фрази от подслушани разговори, които са публикувани във всички централни медии и чиято автентичност е потвърдена от прокуратурата – чрез официалните разследвания на подслушванията и търсенето на виновни за тези деяния. Подслушаните разговори са потвърдени от самите участници в тях нееднократно пред медиите.
С „Бойко Борисов. (В) ПЪРВО ЛИЦЕ” издателство “Ludite” започва поредица с цитатите на избрани представители на властта, оставили следа в най-новата ни история .

Автопортрет

„За да ме подберат и Тодор Живков, и царят, да ми се доверят, значи все някакви качества имам.”
В интервю за „Сега”, 30 юли 2001 г.

„На малко прасе и нов началник никога не се радвам.”
В същото интервю на въпрос дали като гражданин е доволен от новото правителство

„Моите лични слабости са много. Не можах да науча много неща, които знам, че ми трябват. Там са учебниците по английски. Обичам да рисувам през свободното си време. Спортувам много. Е можеше да имам и малко повече коса… Или както казва Негово Величество: „Редки са ни керемидите, напича много по главата.”
В интервю за „168 часа”, 25 август 2001 г.

„В момента вие ме понижавате, защото аз съм собственик на една много голяма фирма, даже на няколко фирми със стотици служители. На края на всеки месец аз раздавам хиляди левове заплата. Имам десетки автомобили. Имам всичко, което може да пожелае един човек материално да бъде задоволен. Така че когато ми предложиха тези неща, аз отговорих само с една-единствена дума, аз го приемам като запас. Така че, който си мисли, че по този начин ми се оказва благодарност, значи просто той не ме познава.”
Пред БНР на въпрос дали царят му се отблагодарява, като го прави главен секретар на МВР, 28 август 2001 г.

„Амбиции ли? Моите амбиции като начало… апетитът идва с яденето.”
В отговор на читател на „Сега” докъде стигат амбициите му, 3 ноември 2001 г.

„Нищо не налага да отивам в политиката. Тук съм си добре, на място съм.”
В отговор на въпрос на „Дойче веле” дали няма да използва високия си рейтинг и да влезе в политиката, 27 февруари 2002 г

„Това е една заблуда, аз съм един добър ръководител, организатор на службите. (…) Искам да подчертая много, много дебело, че аз не съм източник на конфликт. Аз съм само един работник, който си върши съвестно работата. (…) Аз съм честен човек и има моменти, в които би трябвало да замълча.”
Пред БНР на въпрос той ли е силният човек в МВР или вътрешният министър Георги Петканов, 13 март 2002 г.

„Аз дойдох от бизнеса. По принцип всичко читаво в България работи за частния сектор, в държавния са само кратуни.”
В коментар за високия си рейтинг, в. „24 часа”, 29 март 2002 г.

„Не, не, не, не мога да кажа аз за прокуратурата, аз съм един малък шеф в МВР.”
Пред журналисти на въпрос за прокурорските проверки срещу двама зам. министри на правосъдието, 2 юли 2002 г.

„Няма проблем. Всеки може да ме пипне по мускула.”
Към репортерка по време на вечеря, дадена в Слънчев бряг от него и шефа на „Лукойл” Валентин Златев за деца на загинали полицаи, репортаж на в. „Сега”, септември 2002 г.

„Тази малката знаете ли как играе туист? Ако беше руса и малко по-голяма – пиши ме артисал.”
На същото събитие, по адрес на две малки момиченца, които му искат автограф

„Що, лошо ли е да си кмет? (…) Аз, когато трябваше да стана главен секретар, премиерът ме извика, каза: „Трябвате ми, Борисов за тази работа, ще приемете ли?” – „За Вас, да!”, казвам. Сега аз няма да гадая дали ще ми предложат или не.”
Пред журналисти коментира идеята на Емил Кошлуков да се кандидатира за кмет на София от НДСВ, 13 октомври 2002 г.

„Аз съм на много мушки. Чета сводките за престъпния свят. Знам какво ми готвят. Баба казваше – и без петел ще съмне. И с мен, и без мен – все тая.”
В интервю пред „Труд”, януари 2003 г.

„Вие знаете, че мен не се съгласиха да ме предложат за генерал-лейтенант, макар че командвам 16 генерали. Една звездичка не ми дадоха, та за кмет на София ли ще ме предлагат?”
Пред журналисти, 5 септември 2003 г.

„Докато ние цяла нощ се занимаваме с убийства и се чу¬дим как да си довършим работата, с мен репетира който му дойде на ум всеки ден. Какво толкова страшно има, ако реша да направя партия? Това нещо противозаконно ли е, опасно ли е? Или ако реша да съм в политиката? Ами има хиляди политици, какво ги е страх? Ами оставете ме на мира!”
Пред Нова телевизия за социологическите прогнози, че ще направи партия, 20 октомври 2004 г.

„Аз никога не нападам първи.”
Цитиран от mediapool.bg, 18 октомври 2005 г.

„Искам да подчертая – аз не съм популист, аз съм отговорен човек. Аз не съм някой, който да яха някаква вълна.”
В интервю за mediapool.bg, след като е създадено движението ГЕРБ, 31 март 2006 г.

„Аз тавана си съм го минал отдавна. От „Мъж на годината” до „Политик на годината”. Всичко, което е можело като награди, класации или в личен план, пета година съм най-одобряваният мъж в държавата. Това е истинската награда. Постът няма значение.”
В същото интервю

„Премиерството не ми е никаква цел.”
В интервю за bTV, 18 септември 2006 г.

„За какво ти е да ставаш премиер на обран бостан?”
При учредяването на партия ГЕРБ, два месеца след като е заявил, че цел на ГЕРБ ще бъде предизвикването на предсрочни парламентарни избори, 3 декември 2006 г.

„Няма сила, която да ме накара да не спортувам.”
Цитиран от mediapool.bg по повод публикувани снимки как през работно време е на тенис корта, а не в кметството, 21 януари 2008 г.

„Никога не съм искал, нито ми се иска да бъда премиер…Ако трябва да бъда премиер от квотата на ДПС, никога не бих го направил.”
При учредяването на Съвет на старейшините към ГЕРБ, 18 май 2008 г.

„Съревнованието беше между мен и никой.”
Пред журналисти, след като е спечелил с 49% в класацията на Дарик радио за „Политик на 2008 г.”, 29 януари 2009 г.

„Значи, вижте, аз в личен план съм си постигнал в кариерата това, което примерно всеки човек би искал да има. Моята мечта навремето е била да стана генерал, да стана полицай и аз имах тази възможност мечтата да си я изпълня. Сиреч, казано на жаргон, моето лично его или краста съм си я… начесал… постигнал съм си успеха, ако щете дори и в политиката, като политик на годината в класации и каквото и да било, всичко това ми е минало и въобще не ме ласкае, не ми е важно. Какво значи да станеш премиер? Кой премиер досега е останал с добро в историята на България, за да се блазниш да станеш премиер на всяка цена? Ще ти сложат снимката в МС след това да те гледат. Е, голяма работа.”
Пред Нова телевизия по повод социологическо проучване, че ГЕРБ е с най-високо доверия за парламентарните избори, 6 март 2009 г.

„Ще стана премиер, ако хората настояват за това. Хиляди пъти съм бил проверяван от моите врагове и нищо не е открито.”
В интервю за „Ройтерс”, 16 март 2009 г.

„Аз никога не съм бил бодигард, бил съм пожарникар, началник на катедра, но западните медии пишат за мен, че съм човек с черен колан. Такъв висок сан имат само Путин и някои в Далечния изток.”
Цитиран от mediapool.bg, след като ГЕРБ печели изборите, 12 юли 2009 г.

„Аз още този месец можех да имам 40-50 милиона, но на мен пари не ми трябват. Аз съм 10 години във властта, ако исках да крада, може ли сега да ставам за резил – на мен ми стига къщичката в Банкя.”
Пред Нова телевизия, 28 август 2009 г.

„Да си премиер е десет пъти по-лесно, отколкото да си кмет. Лесно е, защото имаш телефон с копчета и който министър ти трябва, какъвто проблем има, зависи от теб да го решиш, затова е лесно. Никой не ти пречи.”
В същото интервю

„Когато си счупих крака, пред дома ми дойдоха шест врачки – такива, които само като го пипнат и си готов. Не може да ги изпъдим, като оси.”
Пред bTV, 16 септември 2009 г.

„Нямам личен живот, ям само вечер и така пестя.”
В отговор на репортерски въпрос как пести по време на криза, 6 октомври 2009 г.

„Не съм бил член на БСП, тъй като не искаха да ме приемат, а в Държавна сигурност и да исках, нямаше да ме вземат. Пожарната беше това ниво, до което имах достъп.”
В отговор на въпрос от парламентарния контрол, 5 март 2010 г.