Мена ван Праг: Влюбих се в магическия реализъм, докато четях романите на Исабел Алиенде

07.08.2015 Интервюта

Мена ван Праг е родена в Кеймбридж, Англия . Завършила е нова история в Оксфорд. Консултант е по творческо писане. През 2009 г. на български излезе романът й „Мъже, пари и шоколад”. В началото на седмицата (11 август) издателство „Кръгозор“ ще пусне романът й „Магазинчето на мечтите” .

–––-

Колко хубаво би било, ако „Един бод, но навреме“ – магазинчето на мечтите от романа ви, наистина съществуваше! Какво ви вдъхнови за това толкова прекрасно и магично място?

– Ех, и аз бих искала това място да беше истинско. Ето как ми хрумна идеята за романа: моята майка ми разказа за новина, която видяла по телевизията. Ставало дума за работници в кубинска фабрика за пури, които отделяли малка част от надниците си всеки ден, за да си наемат човек да им чете и разиграва романи и пиеси, докато те навиват пурите. Понякога дори кръщавали пурите на любимите си произведения – „Ромео и Жулиета“, „Граф Монте Кристо“… Докато майка ми разказваше, усетих онова странно чувство – как в мислите ми се заражда нов роман. Естествено, веднага започнах да си представям такъв свят. Мислех си – ами ако този четящ човек има магичен глас – такъв, който омайва работниците, които го слушат? Ами ако се влюби толкова силно в една от работничките, че любовта му го кара да замлъкне? Ами ако тя не може да чете? Крайният вариант на романа е доста различен от първоначалната идея. Като за начало преместих мястото на действието в Кеймбридж, Англия, тъй като действието на всички мои книги се развива там. Тук си нямаме фабрики за пури, затова трябваше да променя и това – така се роди магазинчето за рокли. Да си кажа честно, много неща се промениха в процеса на писане, но това се случва винаги. Нещото, което ме караше да се връщам всеки ден към празния лист обаче, беше точно усещането от първоначалната идея.

Ета е възрастна дама със свободен дух и любов към живота, която използва магията си за доброто на другите, но изглежда същата тази магия няма ефект върху нея самата. Защо е така? Как ви хрумна идеята за Ета? Тя прилича ли на някого от вашите познати?

– Забелязала съм, че хората винаги виждат как другите около тях саботират собствения си живот, как може да са по-щастливи, но пропускат да видят това, ако се вгледат в самите себе си. Затова мисля, че това се отнася и до хората, които разполагат с магия. Но, не, Ета не е прототип на мой познат, въпреки че е много истински образ, който постепенно оживяваше в съзнанието ми, просто ми е любимка!

Кой ви вдъхнови да станете писателката?

– Едно от нещата, които обичам на четенето, е точно това – да ме вдъхновява, за да достигам висоти и дълбочина в писането си. Влюбих се в магическия реализъм, докато четях романите на Исабел Алиенде, а пък след това в университета открих и Алис Хофман. После вече връщане назад нямаше. Разбира се, чета и други жанрове, но магическият реализъм ми е любим. Книгата обаче, която най-много ми е въздействала досега е „Нощният цирк“ от Ерин Моргънстърн.