Не знам дали „Моята прекрасна книжарничка“ би впечатлила всеки, който я прочете, но мен ме удари право в сърцето по простата причина, че аз самата съм книжар повече от 5 години и съм преживяла и преживявам голяма част от приключенията, описани от Петра в книгата.
Съвсем непретенциозно и реалистично Хартлиб успява да разкаже своята житейска история. Заедно със съпруга ѝ отварят малка книжарничка в центъра на Виена в момент, когато други затварят. Семейството тегли заем с желание да сбъдне една своя мечта и с надежда тя да просъществува, въпреки убийствената конкуренция на Amazon. Най-важното, което трябва да се знае е, че тези двама души предприемат това смело начинание, защото много обичат книгите. От тук насетне започва най-трудната и най-забавна част. Тежка работа – отмятане, разнасяне и подреждане на безброй книжни тела, особено по Коледа; липса на пространство и изобилие от стока; безсънни нощи, пропуснати празници; пренебрегнати деца; излишък на хаос и нужда от сготвена храна в дома, който се намира на горния етаж; изискването да си многофункционален и всезнаещ (защото повечето си мислят, че щом работиш в книжарница, си чел всичко и знаеш всичко, независимо за какво става въпрос); заядливите клиенти; забавните клиенти; онези, които не знаят какво търсят; други, които са безобразно педантични в търсенето си. И никакво свободно време.
И все пак…
Крилете, които ти порастват, когато хората, на които си препоръчал точната книга, се връщат, благодарят ти и сякаш се случва нещо вълшебно – намираш добри приятели.
Радостта от това да срещнеш и да си поговориш с любим автор. Щастието от това да работиш нещо, което обичаш. Удовлетворението, че, въпреки многото работа и редица трудности, нещата се случват по най-добрия начин.
И добиваш усещането, че си благословен.
Да работиш в книжарница съвсем не е лесно, както много хора си мислят. Напротив!
Изискват се херкулесови усилия, отдаденост, усърдие, непресъхващо любопитство и най-важното – страст, без която нищо не би било възможно. И още нещо – подходящите хора, с които да споделиш тази своя страст!
Факт е, че без човек, който да подкрепи мечтата ѝ, без добрите приятели, без отзивчивите клиенти, готови да помогнат, без кадърните и работливи колеги, Петра не би успяла.
В крайна сметка всяка човешка мечта се нуждае не само от воля, но и от съмишленици!
И в заключение ще кажа (от личен опит), че книжарстването е една от най-смислените и обогатяващи професии, на които човек може да попадне.
А най-същественото е любовта, която влагаш и хората, които срещаш!
Ето така се ражда магията!
„Моята прекрасна книжарничка“ тук