Начало / Читатели / „Моята прекрасна книжарничка“ от Петра Хартлиб (ревю)

„Моята прекрасна книжарничка“ от Петра Хартлиб (ревю)

Любина ЙОРДАНОВА

Не знам дали „Моята прекрасна книжарничка“ би впечатлила всеки, който я прочете, но мен ме удари право в сърцето по простата причина, че аз самата съм книжар повече от 5 години и съм преживяла и преживявам голяма част от приключенията, описани от Петра в книгата.

Съвсем непретенциозно и реалистично Хартлиб успява да разкаже своята житейска история. Заедно със съпруга ѝ отварят малка книжарничка в центъра на Виена в момент, когато други затварят. Семейството тегли заем с желание да сбъдне една своя мечта и с надежда тя да просъществува, въпреки убийствената конкуренция на Amazon. Най-важното, което трябва да се знае е, че тези двама души предприемат това смело начинание, защото много обичат книгите. От тук насетне започва най-трудната и най-забавна част. Тежка работа – отмятане, разнасяне и подреждане на безброй книжни тела, особено по Коледа; липса на пространство и изобилие от стока; безсънни нощи, пропуснати празници; пренебрегнати деца; излишък на хаос и нужда от сготвена храна в дома, който се намира на горния етаж; изискването да си многофункционален и всезнаещ (защото повечето си мислят, че щом работиш в книжарница, си чел всичко и знаеш всичко, независимо за какво става въпрос); заядливите клиенти; забавните клиенти; онези, които не знаят какво търсят; други, които са безобразно педантични в търсенето си. И никакво свободно време.

И все пак…

Крилете, които ти порастват, когато хората, на които си препоръчал точната книга, се връщат, благодарят ти и сякаш се случва нещо вълшебно – намираш добри приятели.

Радостта от това да срещнеш и да си поговориш с любим автор. Щастието от това да работиш нещо, което обичаш. Удовлетворението, че, въпреки многото работа и редица трудности, нещата се случват по най-добрия начин.

И добиваш усещането, че си благословен.

Да работиш в книжарница съвсем не е лесно, както много хора си мислят. Напротив!

Изискват се херкулесови усилия, отдаденост, усърдие, непресъхващо любопитство и най-важното – страст, без която нищо не би било възможно. И още нещо – подходящите хора, с които да споделиш тази своя страст!

Факт е, че без човек, който да подкрепи мечтата ѝ, без добрите приятели, без отзивчивите клиенти, готови да помогнат, без кадърните и работливи колеги, Петра не би успяла.

В крайна сметка всяка човешка мечта се нуждае не само от воля, но и от съмишленици!

И в заключение ще кажа (от личен опит), че книжарстването е една от най-смислените и обогатяващи професии, на които човек може да попадне.

А най-същественото е любовта, която влагаш и хората, които срещаш!

Ето така се ражда магията!

„Моята прекрасна книжарничка“ тук

Прочетете още

fountain-pen-447576_1280

Писането на ръка продължава да е важно

Мозъкът реагира на листа и молива по съвсем друг начин Лист и химикалка – много …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...