Начало / Интервюта / Оливер Пьоч: Децата са най-добрата и най-безмилостната публика

Оливер Пьоч: Децата са най-добрата и най-безмилостната публика

От няколко дни на българския книжен пазар е книгата „Дъщерята на палача“ от смятания за един от най-популярните германски съвременни автори Оливър Пьоч. Книгата е първа част от цяла поредица, преведена в Европа, САЩ и Китай и продадена в над 2,5 милиона копия, съобщават българските издатели на романа – ИК „Хермес“.

По майчина линия Пьоч произхожда от стар род палачи, което предопределя и избора му на професия на главния герой в историите му Якоб Куизъл. Четиринадесет от предците му са практикували кървавия занаят, повечето от тях между ХVІ и ХІХ век в Южна Бавария, близо до Алпите, в известния исторически район Пфафенвинкел.

Издателство „Хермес“ публикува кратко интервю с Оливър Пьоч:

Откъде почерпихте идеята за „Дъщерята на палача“?

Естествено, от факта, че съм наследник на род палачи, живели в Бавария. Когато бях дете и ни доскучаеше, възрастните ни разказваха истории за предците ни. Когато бях около двайсетгодишен, гостувах на роднини в Мюнхен и открих, че притежават огромен архив от фамилни документи. Тогава отидох до Шонгау, където бяха живели палачите. Разговорите с билкари също ми помогнаха да разбера бита и нравите в Бавария през ХVІІвек. Проучването доведе до направата на радио- и телевизионни документални материали за династията Куизъл и едва тогава реших да напиша художествена творба.

Как се чувствате като наследник на род палачи?

За мен щеше определено да е проблем, ако дядо ми е бил нацист екзекутор. Но последният палач в семейството ни е починал в началото на ХІХ век. Не чувствам, че нося някакъв грях, ако това питате. Възприемам фамилната ни история като съкровищница, пълна с интересни, кървави и странни истории. А и освен това се смятам и за нещо като спасител на фамилната чест. В литературата и киното палачът си остава голям злодей и трябваше да направя нещо по въпроса.

Кое беше най-трудното при написване на книгата?

Да направя Якоб Куизъл симпатичен на читателите. След решението на Европейския съюз да бъде прекратено прилагането на смъртното наказание, изпитах известни колебания относно книгата, но семейството и приятелите ми настояха да не се отказвам. В крайна сметка „Дъщерята на палача“ постигна огромен успех, макар и да отне известно време да намерим американски издател, и усилията ми бяха възнаградени.

Защо действието се развива през ХVІІ век?

Да, можех да избера и друго време, в което са живели предците ми. Все пак действието на книгите в поредицата се развива в края на Тридесетгодишната война – един от най-опустошителните военни конфликти, след които е оцеляла едва една трета от населението на Германия. Наистина апокалиптичен период – войниците се върнали у дома, за да открият, че семействата и домовете им са унищожени. Това ги принудило да станат разбойници по пътищата. Нарасналият брой престъпления довел до увеличаването на смъртните присъди чрез обесване. Това бил период на трансформация за германското население, сътресенията накарали хората да загърбят религията и да търсят решения на проблемите в науката.

Проучили сте толкова добре периода, искате ли да се върнете в онези времена, ако имаше машина на времето?

О, не, в никакъв случай! Повече от половината население е измряло във войната или от болести. Хората са умирали от болен зъб, а апендицитът означавал сигурна смърт. Улиците са вонели, нямало е течаща вода… Въобще тъмни времена. Кой би искал да живее така? Проблемът е, че историческите книги и филми често представят фалшива картина: обикновено съществуване сред природата, селска идилия, голямо задружно семейство, радост от простите неща в живота… Нека ви разкрия истината: нещата са стояли коренно различно. И все пак онова време ни е формирало частично като нация. И това беше една от причините да опиша периода.

Пишете и детски книги. Защо?

Разказвал съм много измислени от мен истории на децата ми и техните приятели – преди сън, докато чакаме някъде, на път. Родители ме помолиха да напиша истории за деца. Всъщност това постави началото на писателската ми кариера. Децата са най-добрата и в същото време най-безмилостната публика. Изпълнени са с ентусиазъм, но бързо се отегчават и просто започват да тичат наоколо. Така те реагират неподправено и откровено на лошата история.

Какво прави един роман добър? Какви качества трябва да притежава добрият писател?

В добрия роман има конфликт. Добрият писател притежава дисциплина, талант и желание за работа.

Прочетете още

DyVq5KIXcAAjEFu

Редки книги конкурират ротативките на Лас Вегас

Антиквариатът на Бауманови предлага сигурна печалба Инвестицията си я бива – редките издания ще стават …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.