Лира Литературно-рекламна Агенция
Само на 32, испанецът е сред носителите на Наградата за литература на Европейския съюз за книгата си „Кратка теория за пътуването и пустинята”. Баща му е всъщност от Нидерландия, а сам Крусат е избрал Мароко за свое убежище. Да преподаваш и живееш в тази страна навярно изпълва съзнанието със странни образи, защото, по думите му, сега пише книга без жанр…
И още за него – учил е приложна лингвистика, има докторат по сравнително литературознание в университета на Амстердам. Редовете по-долу са от представянето на автора на официалния сайт на Наградата за литература на Европейския съюз – www.euprizeliterature.eu.
За Европейската награда
Името ми е Кристиан Крусат, от Испания съм и книгата ми се казва „Кратка теория за пътуването и пустинята“. Ако трябва да я опиша, бих казал, че е книга, която съчетава различни стилове, различни структури и форми. Разказани са шест истории – в някои от тях пустинята представлява физически пейзаж, в други – емоционален, но във всичките е налице търсене, пътуване, както и добре подчертано чувство на самота и изоставеност. Въздействието, което може да окаже на писанията ми тази награда, е единствено от мотивационен характер. Тя е начин, по който ми се казва да продължавам напред; нещо, което ме насърчава да не спирам да пиша. Така я тълкувам аз.
За разказите като литературен жанр
Обстоятелството, че пиша разкази, а не романи или поезия, не е случайност, а личен избор. За мен всеки един литературен текст възниква като например имитация или отхвърляне на други текстове. В моя случай първите литературни текстове, които се опитвах да имитирам или отхвърлям, бяха тъкмо разкази. Ето защо това е жанрът, който възприех – жанрът, чрез който да се изразявам и да предавам собствените си литературни проникновения. Но разказът много ме интригува и защото притежава редица връзки с две други литературни форми, от които съм особено заинтересован: фолклорната приказка, от една страна, и също мита. От тези две форми разказът наследява две обстоятелства: етиологична природа от една страна, защото има тенденцията да обяснява феномени, събития и неща, а от друга – аксиологична природа, защото привилегирова определени моменти, изтъква ги пред останалите, дава им по-голяма важност, придава им значение и ги критикува. Затова разказът ми изглежда като идеалното средство да пиша кратко и стегнато, да критикувам определени ценности на нашата цивилизация, както и защото разказът предлага възможността да се представят множество регистри, тонове, стилове, герои, структури и форми. Обстоятелството, че героите ми сякаш чакат нещо, което така и не ще се случи, или поне обикновено не се случва, е свързано със ситуацията в действителност да не знаем какво всъщност искаме и очакваме – и по този начин то наистина никога да не се случи. И понякога предпочитаме да не знаем какво искаме или очакваме, защото така избягваме възможен провал, т.е., избягвайки конкретни цели, се предпазваме от конкретен провал и разочарование. И се оказва, че може би всъщност не искаме това нещо, което иначе чакаме, да се случи.
За алегориите в „Кратка теория за пътуването и пустинята”
Пустинята е част от някои истории в книгата, откриваме я в заглавието, част е и от наименованието на основния разказ, който дава това на книгата. Този образ понякога представлява физическа пустиня, например тази в Аризона или в Алмерия, но също така и емоционална и сантиментална пустиня; трябва да си призная, че докато пишех книгата или някои от разказите, които щяха да са част от нея, бях дълбоко заинтригуван от психологията и автори като Юнг и Хилман, който е разсъждавал доста за нея. Съгласен съм с възгледите му, че е място, което отразява нашите състояния. В случая това състояние е пасивно, низко и въобще доста болнаво. И в този смисъл тя е пейзаж, който отразява емоциите ни. Още повече, че изглежда като достатъчно адекватна метафора на нашето време.
Източник: euprizeliterature.eu, превод Йордан Проданов
„Кратка теория за пътуването и пустинята” тук
