„Възкресяване“ от Стивън Кинг (ревю)

Мариета ИВАНОВА

Хранилище на мрака чер,
от зла безлунна нощ събран
в отровен вещерски казан.
Над бездната глава склоних
да разбера човешки крак
дали е стъпвал и видях
безкрайни лъскави стени
като покрити с черен лак.
Оттам Смъртта изпраща страх
по лепкав и злокобен бряг.
Томас Мур

Някога питали ли сте се какво се крие от другата страна, зад стената на вечния сън? Ад? Рай? Способен ли е човек да съзре Царството на смъртта и страната отвъд пределите му? Сигурно сте си задавали тези въпроси. Като всеки друг. Било то съзнателно или не темата за смъртта и отвъдното винаги е вълнувала човешкото съзнание.
Последната книга от Стивън Кинг на българския пазар „Възкресяване“, засяга не само темите за смъртта и отвъдното, ами и онези за приятелството, семейството, порастването, любовта, загубата, мъката, отчаянието, вманиачаването…
Всичко във „Възкресяване“ започва с шестгодишният Джейми Мортън и едно запознанство, което ще предопредели живота му.
В началото Чарлс Джейкъбс е всеотдаен и добросъвестен. Съвършеният съпруг и баща, и най-добрият пастор, който Харлоу някога е имал. До деня, в който Джейкъбс изгубва съпругата и сина си в ужасяваща катастрофа. Той се превръща в абсолютната противоположност на смирения християнин. Загубва всякакви морални ценности и чувство за състрадание.
Казват, че един човек може да промени живота ти изцяло. Казват, че едно побутване е достатъчно, за да обърне хода на събитията. Наричат нещата, които ни се случват съдба. Предопределеност. Божия намеса…
Изминават години преди Джейми и Чарлс да се срещнат отново. Именно тази тяхна среща се оказва решаваща. Тя е камъчето в колелото на повествованието. Съществуването на Джейми отново придобива значение, а завръщането на Джейкъбс завихря буря с невиждани размери.
На пръв поглед „Възкресяване“ е най-обикновен, на моменти скучноват разказ за живота на Джейми Мортън. Но не е. „Възкресяване“ е еволюцията на момчето в мъж. „Възкресяване“ е мъчителният катарзис на човешката душа – деволюция – низвергнатият ангел, превърнал се в демон.
В моментите, в които не ме разплакваше „Възкресяване“ ме караше да изтръпвам. Върна ме към книгите от онзи период, който феновете обозначават със „старият Кинг“. Време, в което проверявах поне по два пъти дали съм затворила добре прозорците. Нощите, в които поглеждах под леглото преди да изгася лампите и си тананиках песнички когато слизах в мазето, за да прогоня параноята. Това беше, когато тъкмо се запознавах с Краля и бях прочела едва няколко негови книги като „То“, „Сейлъм’с Лот“, „Гробище за домашни любимци“…
P.S.
Един приятелски, съвсем незлоблив съвет към всички онези, които подхождат с предубеждения към настоящото издание – не приемайте тази книга като твърде религиозна! Оставете тези предразсъдъци настрана! Не прибързвайте да я отхвърляте, защото в нея се крие нещо повече от спомените на един мъж. Тази книга е поклон към големите и работата им. Към Мери Шели, Брам Стокър, Хауърд Ф. Лъвкрафт, Робърт Блох…