Лира Литературно-рекламна Агенция
Писател, автор на разкази, сценарист, кинаджия… а от няколко години – баща. Това е Етгар Керет. Един от най-популярните израелски автори съвсем скоро ще дойде отново в България за представянето на последния си сборник „Седем добри години“. „Ню Йорк Таймс“ покани сладкодумния писател за гост в рубриката си „На по книга“.
–––
Какви книги имате в момента на нощното си шкафче?
– В момента препрочитам класиката на Ерих Мария Ремарк „На западния фронт нищо ново“. Удивителна книга, която остава актуална винги. Минали са 100 години от Първата световна война и макар да си мисля, че светът е напреднал в много аспекти, явно сме останали безчувствени и все така безсмислени както и преди век.
Кой е любимият ви писател?
– Франц Кафка. Открих го по време на отбиването на военната си служба в Израелската армия. Прочетох „Метаморфози“ за един уикенд, в който бях затворен във военната си база. За някой, който винаги е бил смятан от командирите за най-лошия войник в историята, беше страхотно да открия, че има писател, който е по-стресиран и объркан дори от мен. Работите на Кафка останаха огромен извор на вдъхновение за мен като писател, но още повече – като човек, който се опитва да овладее емпатията си, дори когато е заплашен от отношението на другите.
Кой израелски автор бихте препоръчал?
– Йоел Хофман, Орли Кастел-Блуум, Шай Агнон, Асаф Гаврон, Гади Тауб и Алекс Ъпщайн са само няколко от имената, които ми хрумват. „Dolly City“ на Орли Кастел-Блуум е книгата, която най-често подарявам. На всякакви езици. Това наистина е по-добър подарък отколкото бутилка израелско вино или друг алкохол. Най-малкото заради главоболието след прочитането й, което е по-силно от всеки махмурлук.
Кои жанрове предпочитате?
– Обичам разказите. Опитвам се да избягвам биографиите и мемоарите. Не вярвам на хора, които разказват история, в която самите те участват. За някой, който съвсем скоро издаде мемоар, съм доста недоверчив към този жанр.
Харесвате ли да четете преводна литература?
– За израелски писател като мен е нормално повечето литература, която чета да е преводна. Чета много руски автори, като Гогол, Бабел. Тези са ми любимите. Обичам и автори, пишещи на идиш като Башевис Сингър и Шолом Алейхем.
Какво четяхте като дете?
– Като дете имах астма и не ходех много на училище. А дори, когато можех, се правех на болен, за да не ходя. Прекарвах по-голяма част от времето си в четене. Четях всичко, което попадне в ръцете ми. Прочетох всичко на Доктор Сюс, на Селинджър, на Фокнър. Любимата ми книга тогава беше „Хъкълбери Фин“. Спомням си, че я завърших, като бях на 9 и се радвах, че живея в страна, в която няма роби. После обаче видях един собственик на капанче за фалафели да крещи на един арабин по начин, по който нито едно човешко същество не трябва да понася. Тогава се натъжих, защото прочетеното в книгата и това, което видях, бяха еднакво болезнени.
Ако трябва да сте домакин на литературен обяд, кого бихте поканил?
– Не обядвам с писатели, чета ги.
Коя книга препрочитате отново и отново?
– „Кланица 5“ от Кърт Вонегът вероятно е книгата, която най-много съм препрочитал. Почти всяка година.
Коя е книгата, която не сте прочел и ви е срам от това?
– Много са.
Какво планирате да прочетете сега?
– „Killing a King“ от Дан Ефрон, историята за убийството на Ицхак Рабин, което за мен е едно от най-успешните политически убийства в историята. Много рядко един убиец успява да промени политиката на цяла страна. Жалко, че точно това се случи в Израел.
Книги от Етгар Керет тук
