Лира Литературно-рекламна Агенция
Какво свързва художниците Уилям Холман Хънт, Джон Миле и Данте Габриел Росети?
Те са основатели на Прерафаелитското братство – група от английски художници, поети и критици от средата на XIX век, обединени от увлечението си по естетиката на Средновековието и по художниците, творили преди епохата на Рафаело Санти (оттук и популярното название на групата – „прарафаелити“).
В романа на Лорън Уилиг „Онова лято“ ще се срещнете с Гавин Торн – измислен от авторката член на Прерафаелитското братство, който през 1849 година пристига в дома на богатия възрастен търговец Артър Грантъм, за да нарисува господарката на дома. Много по-млада от съпруга си, красивата Имоджен Грантъм е прекарала десет самотни години в златна клетка, потиснала емоциите си и пренебрегвана от мъжа си. Но чувствителният художник вижда отвъд маската на перфектна съпруга и долавя болката на Имоджен. Дългите часове, които двамата прекарват заедно в работа по портрета, полагат основите на красива, но обречена любов, чийто край е обвит в тайнственост…
Век и половина по късно, през 2009 година, нюйоркчанката Джулия Конли получава изненадващо наследство от непозната пралеля – старинна къща от началото на XIX век в лондонско предградие. Когато пристига в Лондон, за да подготви имота за продан, младата жена не подозира, че фамилната къща крие мрачна тайна на сто и шейсет години. Джулия се заема да я разплете, след като в гардероб с двойна стена открива пленителна картина на малко известен художник прерафаелит, изчезнал безследно през 1850 година. В начинанието й помага чаровният британски антиквар Никълъс Дорингтън, в чието минало също се крие тайна.
Но с какво запленява Джулия новооткритата картина и защо съдбата на една съвременна млада жена се свързва с тази на разочарована от брака си домакиня от средата на ХIX век?
Минало и настояще се срещат в изгубен шедьовър…
Прерафаелитите се стремят стилът им да се доближава до детайлните и сложни, наситени с цвят композиции на италианските майстори от XV век; на фламандските художници и на Рафаело и Ботичели, въпреки че самите те отричат този факт.
Прерафаелитизмът е считан за първото авангардно течение в изкуството, защото открито застава срещу влиянието на сър Джошуа Рейнолдс, основател на Кралската академия на изкуствата. В същото време авангардността им е отричана от изследователите на изобразителното изкуство, тъй като те продължават средновековните принципи на историческата и религиозна живопис и подражание и имитация на природата. Според изкуствоведа Михаил Алпатов идеята на прерафаелитите за сливане на всички видове изкуство допринася да се наложи схващането за книгата като художествено единство на текст, шрифт и илюстрация.
Въпреки че Братството не е просъществувало и десетилетие, прерафаелитският стил в рисуването се оказва решаващ за викторианска Англия и е бил поддържан от английските художници до началото на Първата световна война.
По това време Бирмингамският музей разполага с богата колекция от прерафаелитски творби. Един от честите посетители на музея е младият Дж.Р.Р. Толкин, който по-късно ще напише „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“, повлиян от същите митологични сцени, вдъхновили прерафаелитите.
През XX век артистичните идеали се променят и изкуството бяга от изобразяването на реалността. Въпреки почти фотографската прецизност на прерафаелитите, техните творби са обезценени.
През 60-те години се наблюдава масово възраждане на Прерафаелитизма. Художниците прерафаелити се завръщат в канона на изобразителното изкуство с изложба в „Тейт“ през 1984 година.
Любопитен факт е, че Андрю Лойд Уебър, легендарният създател на мюзикли като „Котките“, „Исус Христос суперзвезда“, „Евита“ и др., е голям почитател на творбите на прерафаелитите. През 2003 година над 300 предмета от колекцията му са изложени в Кралската академия в Лондон. Обществото по дебати (Oxford Union Society) в Оксфорд пък – прочуто с това, че от него са започнали кариерата си многобройни британски и международни политици и публични лица като Уилям Гладстоун, сър Уинстън Чърчил и Кристофър Хичънс – помещава библиотеката си в сграда с прерафаелитски стенописи, която е любима спирка за туристите в града.
Родена и отраснала в Ню Йорк, Лорън Уилиг е автор на петнайсет исторически бестселъра. Книгите й са преведени на повече от осемнайсет езика и са носители на литературни награди като RITA, Booksellers Best и Golden Leaf. „Онова лято“ излиза на български език в електронен и печатен формат на 11 юни 2015 г.
„Онова лято“ тук
