Начало / Любопитно / „Майсторството“ от Робърт Грийн (анотация и откъс)

„Майсторството“ от Робърт Грийн (анотация и откъс)

АНОТАЦИЯ

Майсторството е най-висшата форма на власт. След дългогодишно изучаване на законите на властта Робърт Грийн е открил пътя към постигането на майсторство, по който са минали всички влиятелни исторически и съвременни личности: те притежават способността да се концентрират силно върху завладелия ги предмет и да следват трудния, но ясно начертан курс към усвояването му, описан за първи път в тази книга. Звучи много просто, но въпреки това майсторството и съпътстващата го власт убягват на мнозина от нас. Настоящата книга споделя със света тайната за постигане на майсторство, окончателно развенчава културните митове за гениалността, с които изобилства нашата цивилизация, и доказва, че всеки от нас носи в себе си потенциала да се превърне в майстор, ако следва гореспоменатия път към величието.

През годините, в които прави проучвания за световния си бестселър “48-те закона на властта”, Грийн установява, че мнозина от най-успелите хора на планетата не са очевидно преопределени за велики постижения. В детството си Чарлс Дарвин бил в най-добрия случай посредствен ученик. Как тогава се е превърнал в един от най-значимите учени на всички времена? Поел е по пътя, който Леонардо да Винчи, отхвърлен от обществото незаконен син, е утъпкал, за стане майстор в областта на изкуството и научните изобретения. Първоначално и двамата се посветили ревностно на заниманията, които ги вълнували. По подобие на Бенджамин Франклин, Хенри Форд, архитекта Сантяго Калатрава и останалите майстори, представени в тази книга, те се отдали на строго чиракуване под надзора на ментори, способни да ги посветят в тайните на скритото познание, което идва в резултат на дългогодишен опит. Сетне придобили силата на майсторите.

Анализирайки биографиите на Майкъл Фарадей, Франк Лойд Райт, Карл Юнг, пионера в областта на роботиката Йоки Мацуока и мнозина други, Грийн показва по какъв начин въпросните майстори са усвоили знанията на менторите си, но в същото време са стигнали по-далеч и са ги засенчили. Освен това, по подобие на Бенджамин Франклин, са овладели изкуството на социалната интелигентност и с лекота са си проправили път през мрежите от социални контакти, за да спечелят съюзници и да избегнат ненужни конфликти.

Въпреки това според тезата на Грийн хората, овладели занаята си, не проявяват самодоволство, а разширяват познанията си в сходни области и съзнанието им придобива способността да осъществява нови връзки между отделните идеи. Подобно на Моцарт, братята Райт и компютърния гуру и предприемач в сферата на високите технологии Пол Греъм, стремежът към усъвършенстване им позволява да преобърнат с главата надолу правилата в професионалната си област и да я премоделират радикално и цялостно. В крайна сметка онези, които не се отклоняват от въпросния път, придобиват толкова силна интуиция, че са в състояние да се превърнат в истински майстори по подобие на Алберт Айнщайн, треньора по бокс Фреди Роуч и бойния пилот и ас на военновъздушните сили на САЩ Сизър Родригес.

Ако други книги са описали какви процеси протичат в мозъка вследствие на десет хиляди часа професионални занимания, то “Майсторството” разкрива какво се случва в съзнанието ни след двайсет хиляди часа – до това ниво са достигнали Айнщайн, Дарвин и деветимата съвременни майстори, интервюирани в тази книга. Тези съвременни майстори са мъже и жени от всякакви социално-икономически среди и етнически групи. Грийн убедително доказва, че потенциалът за постигане на майсторство се крие във всеки от нас. Научете тайните на пътя, който трябва да следвате. Освободете заложената в душата ви страст и се превърнете в майстор.

Робърт Грийн е завършил класическа филология в университета в Уисконсин и е автор на няколко книги, сред които “48-те закона на властта”, “33-те стратегии за войната” и “Изкуството да съблазняваш”. Живее в Лос Анджелис.

ОТКЪС

ВЪРХОВНАТА СИЛА

Всеки държи съдбата си в ръце, също както скулпторът – грубия материал, от който ще извае фигура. Но същото е валидно и за тази творческа деятелност, и за всички останали: ние просто се раждаме със способността да творим. Умението да превърнем материала в онова, което желаем, трябва да бъде усвоявано и грижливо развивано.

Йохан Волфганг фон Гьоте

 

Съществува един вид сила и интелигентност, който представлява върхът на човешките възможности. Той е източникът на най-великите постижения и открития в историята. Става дума за вид интелигентност, която не се преподава в училищата и не се разглежда внимателно от учителите, но в даден момент почти всички ние сме я долавяли благодарение на собствения си опит. Тя често ни спохожда в напрегнати периоди – когато сме изправени пред краен срок, когато трябва спешно да решим проблем или да се преборим с някаква криза. Понякога пък ни спохожда в резултат на непрекъсната работа върху даден проект. При всички случаи, притиснати от обстоятелствата, ние изпитваме необичаен прилив на енергия и концентрация. Умът ни се потапя изцяло в задачата пред нас. Тази дълбока концентрация поражда всевъзможни идеи – те ни спохождат изневиделица, докато заспиваме, като че ли извират от подсъзнанието ни. В такива мигове останалите хора сякаш са по-подвластни на въздействието ни от обикновено; вероятно сме по-внимателни към тях или излъчваме особена сила, която предизвиква ува­жението им. По принцип може да възприемаме живота от позицията на безучастни наблюдатели и просто да реагираме на тази или онази случка, но през въпросните дни или седмици усещаме, че можем да предопределяме събитията и да караме нещата да се случват.

Бихме могли да опишем тази сила по следния начин: през повечето време обитаваме свой вътрешен свят на мечти, желания и натрапчиви мисли, но в този период на изключителна творческа активност сме подтиквани от нуждата да постигнем нещо, което има практически резултат. Налагаме си да напуснем вътрешното пространство на обичайните си мисли и да влезем в контакт със света, с останалите хора, с реалността. Вместо да блуждае насам-натам в състояние на постоянна раз­сеяност, умът ни се съсредоточава и прониква в сърцевината на нещо реално. В такива мигове той – вече насочен навън – сякаш се облива в светлината на околния свят и внезапно изложени на нови детайли и идеи, ние изпитваме по-силно творческо вдъхновение от обикновено.

Щом крайният срок мине или кризата приключи, усещането за сила и повишен творчески импулс обикновено избледнява. Ние се връщаме към разсеяното си състояние и чувството, че владеем ситуацията, се изпарява. Само ако можехме да си създадем отново това усещане или да го запазим живо за по-дълго… но то изглежда толкова загадъчно и неуловимо.

Проблемът, пред който сме изправени, е, че тази специфич­на сила и разсъдъчна способност или се пренебрегва като предмет на изучаване, или е обвита във всевъзможни митове и погрешни тълкувания, които само допринасят за загадъчността й. Ние си въобразяваме, че творческият импулс и яркият интелект просто се проявяват изневиделица, като плод на вродена дарба, добро настроение или разположение на звездите. Ще ни бъде от огромна полза да разбулим мистерията – да назовем това усещане за сила, да изследваме произхода му, да определим типовете мисловни процеси, водещи до него, и да проумеем как може да се породи и задържи.

Нека назовем това усещане майсторство – става дума за чувството, че разполагаме с по-голяма власт над реалността, останалите хора и нас самите. Ние го изпитваме само за кратко, но за някои други хора – майстори в занаята си – то се превръща в начин на живот, в определен мироглед. (Сред тези майстори са Леонардо да Винчи, Наполеон Бонапарт, Чарлс Дарвин, Томас Едисън, Марта Греъм и много други.) Тази сила се корени в елементарен процес, който води до постигането на майсторство и е достъпен за всички ни.

Процесът може да се онагледи по следния начин: да кажем, че се учите да свирите на пиано или започвате нова работа, където трябва да усвоите определени умения. В началото ще сте аутсайдери. Първоначалните ви впечатления от пианото или работната среда ще се основават на предразсъдъци и в много случаи ще са пропити с известен страх. При първите уроци по пиано клавишите ще ви се струват доста плашещи – няма да проумявате връзките между тях, акордите, педалите и всичко останало, необходимо за създаването на музика. В новата работна ситуация няма да сте наясно с властовите отношения между хората, с психологията на шефа ви, с правилата и мето­дите, които се смятат решаващи за успеха. Ще се почувствате объркани, защото нужното познание за справяне със задачата и в двата случая ще ви се струва непостижимо.

Въпреки че бихте могли да навлезете в тези ситуации с въодушевление от онова, което можете да научите или постигнете благодарение на новите си умения, бързо ще осъзнаете колко тежка работа ви предстои.

Най-голямата опасност е да се поддадете на скуката, при­пряността, страха и объркването. В такъв случай ще престанете да наблюдавате и да се учите, и обучителният процес ще спре.

Ако обаче успеете да овладеете тези емоции и се остави­те на естествения ход на времето, постепенно ще започне да се оформя нещо забележително. Чрез продължително наблю­дение и следване на примера на околните ще придобиете яс­нота за ситуацията, ще научите правилата на занаята си и ще проумеете как работят и се напасват отделните му механизми. Чрез постоянни упражнения ще придобиете лекота; ще овладеете основни умения, които ще ви позволят да приемате нови и по-вълнуващи предизвикателства. Постепенно ще започнете да виждате връзки, които преди са били невидими за очите ви. Ще придобиете увереност в способността си да решавате проблемите или да преодолявате слабостите си единствено с упорство.

В даден момент ще се превърнете от ученици в професионалисти. Ще прилагате идеите си на практика и в резултат на това ще получавате ценни отзиви. Ще си служите с разширеното си познание по все по-оригинални начини. Вместо само да се учите от работата на останалите, ще вкарате в действие собствения си стил и неповторимост.

С годините ще останете верни на този процес, но ще направите още един скок – към майсторството. Клавишите на пианото вече няма да бъдат нещо привнесено в живота ви отвън; вие постепенно ще ги овладеете и те ще се превърнат в част от нервната ви система, в продължение на пръстите ви. В хода на кариерата си ще развиете усет за груповата динамика и за актуалното състояние на професионалната ви сфера. Ще мо­жете да прилагате този усет към социалните ситуации, да се вглеждате по-задълбочено в останалите хора и да предвиждате реакциите им. Ще можете да взимате светкавични и извънредно творчески решения. Ще ви хрумват различни идеи. Ще усвоите правилата толкова добре, че ще можете да ги нарушавате или пренаписвате.

В хода на придобиването на тази върховна сила можем да определим три ясно изразени фази или нива. Първата е чиракуването; втората е тази на творческата активност; третата е майсторството. В първата фаза стоим извън пределите на за­наята си и научаваме колкото се може повече от основните му елементи и правила. Разполагаме само с частична картина на случващото се в нашата професионална сфера и затова силите ни са ограничени. Във втората фаза, чрез постоянна практика и силна вглъбеност, прозираме вътрешните механизми и връзки­те между нещата и по този начин проумяваме по-цялостно изучавания предмет. Така се сдобиваме с нова сила, а именно със способността да експериментираме и да се отдаваме на творче­ска игра с наличните ни елементи. В третата фаза познанията, опитът и концентрацията ни са толкова задълбочени, че виждаме цялостната картина съвършено ясно. Получаваме достъп до сърцевината на живота – до човешката природа и природните явления. Творбите на майсторите ни трогват до дъното на душата, защото творецът е уловил нещо от същината на действи­телността. Ето защо блестящият учен може да открие нов закон на физиката, а изобретателят или предприемачът – да се натъ­кнат на нещо, което никой друг не си е представял.

Можем да наречем тази сила „интуиция“, но интуицията не е нищо повече от внезапно и непосредствено проумяване на реалното, без необходимост от думи или формули. Думите и формулите може да дойдат по-късно, но този проблясък на интуиция в крайна сметка ни доближава до реалността, а умът ни внезапно е озарен от частица истина, която преди е била скрита за нас и околните.

Животното е надарено със способността да учи, но основно разчита на инстинктите си, за да осъществи връзка със за­обикалящата го среда и да се спаси от опасност. С помощта на инстинкта си то може да действа бързо и резултатно. Човекът разчита на рационалното мислене, за да проумее обкръжението си, но подобно мислене може да протече бавно и в мудността си да стане неефективно. Много от нашите натрапчиви мисли имат склонност да ни отделят от света. Силата на интуицията на майсторско ниво представлява смесица от инстинктивното и рационалното, съзнаваното и несъзнаваното, човешкото и жи­вотинското. За нас хората е обичайно да осъществяваме внезапни и силни връзки с обкръжението, да чувстваме и мислим нещата отвътре. В детството си сме притежавали част от тази силна интуиция и спонтанност, но общо взето тя бива прогоне­на от купищата информация, която постепенно задръства ума ни. Майсторите се връщат към това невинно състояние – творбите им показват известна спонтанност и достъп до несъзнаваното, но на далеч по-високо ниво от творческите прояви на децата.

Ако преминете през процеса на усъвършенстване, устремени към тази крайна цел, вие ще активирате силата на интуицията, скрита в мозъка на всеки човек, сила, която може да сте изпитали за кратко, докато сте работили задълбочено върху конкретен проблем или проект. Всъщност в живота си ние че­сто долавяме тази сила, например когато ни осени предчувствие какво ще се случи в определена ситуация или когато изневиделица ни хрумне съвършеният отговор на даден въпрос. Тези мигове обаче са мимолетни и не се основават на достатъчно опит, за да предизвикаме повторението им. Щом достигнем до майсторство, тази интуиция ни става подвластна, защото е ре­зултат от упоритото ни преминаване през един дълъг процес. И понеже светът цени творческите прояви и дарбата за откриване на нови аспекти от реалността, интуицията ни носи и огромна практическа сила.

Мислете за майсторството така: в хода на историята мъжете и жените се чувствали пленници на ограниченото си съзнание, липсата на връзка с реалността и неспособността си да повли­яят на околния свят. Търсели всевъзможни кратки пътища към това разширено съзнание и усещане за контрол посредством магически ритуали, изпадане в транс, заклинания и опиати. Посвещавали живота си на занимания с алхимия, в търсене на философския камък – непостижимата субстанция, превръщаща всички материали в злато.

Жаждата за бързо постигане на резултати с магически средства е оцеляла до наши дни под формата на прости фор­мули за успех, най-сетне разкрити древни тайни, според които обикновена промяна в мирогледа ни ще привлече правилната енергия. Има зрънце истина и практичност във всички подобни усилия, например в акцента върху силната концентрация при изпълняването на магични ритуали, но в крайна сметка цялото това търсене е съсредоточено върху нещо несъществуващо, а именно върху лесния път към практическата сила, бързото и безболезнено решение, златната мина за ума.

Много хора се прехласват по тези безкрайни фантазии и в същото време пренебрегват единствената истинска сила, която притежават. За разлика от ефекта на магическите или опро­стенческите формули, можем да видим веществените резултати от тази сила в хода на историята – великите открития и изо­бретения, великолепните сгради и произведения на изкуството, технологичните ни умения, всички творения на изкусния ум. Тази сила дарява на притежаващите я връзка с реалността и способност да променят света, за която мистиците и маговете от миналото са могли само да мечтаят.

През вековете хората са изграждали стени около подобно майсторство. Наричали са го гениалност и са го смятали за недостъпно. Гледали са на него като на резултат от привилегии, вродена дарба или благоприятно разположение на звездите. Представяли са го така, сякаш е неуловимо като магия. Тези стени обаче са въображаеми. Тук се крие истинската тайна: мозъкът, с който разполагаме, е рожба на шест милиона години развитие и тази мозъчна еволюция има за цел преди всичко да ни води към майсторство – силата, скрита в душите на всички ни.

„Майсторството“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

7867

Швеция пусна пощенска марка с Грета Тунберг

Момичето, влюбено в природата, е вече пълнолетно Грета е изобразена в обичайния си жълт дъждобран …