Днес, 20 октомври, се навършват 160 години от рождението на френския поет Артюр Рембо. Считан е за една от най-влиятелните фигури в символизма. Рембо е всепризнат гений – много направления и школи го смятат за свои предтеча. Започва да пише поезия в ранна детска възраст и спира, когато е на 21 години. Най-продуктивен е между 17 и 20 години. Имал е връзка с друг голям френски поет – Пол Верлен. Рембо е оценен в пълна степен чак години след смъртта му. Умира през 1891 г. на едва 37 години. Представяме ви цитати от Рембо, публикувани в goodreads.com и brainyquote.com.
„Ако вярвам, че съм в ада, значи съм.“
„Никога не бих могъл да изхвърля любовта през прозореца.“
„Моят бог беше нещастието.“
„Моралността е слабостта на ума.“
„Поетът се превръща в ясновидец в дългия, обширен и болезнен път на чувствата.“
„Сатана, клоун такъв, искаш да ме изкушиш със своя чар!“
„На седемнадесет човек е само млад.“
„Любов… няма такова нещо. Това, което събира семействата, е глупост, егоизъм или страх. Но не и любов. Тя не съществува. Има интерес, привързаност, базирана на личностна печалба, самодоволство. Но не и любов.“
„Животът е фарса, който всеки е принуден да изпълнява.“
„Безсмислена младеж, поробена от всичко? Като бях твърде чувствителен, аз похабих живота си.“
„Стихотворения/ Артюр Рембо – двуезично издание“ тук