Людмила ЕЛЕНКОВА
Кога употребяваме местоимението „ние”? За да изразим принадлежност, да демонстрираме пред света, че не сме сами или да се вкопчим в единствената си любов, с очакването да ни пази? Допускаме ли, че човешките отношения не са константа, в един прекрасен миг всичко рухва и трябва да говорим в първо лице, единствено число. Страшно ли е да кажеш „АЗ”?
Британският сценарист Дейвид Никълс дава отговори на тези въпроси в новия си роман „Ние”. Той обича заглавия, безкомпромисни като живота. Българският читател познава чаровния му стил от първата книга, която веднага стана бестселър – „Винаги в същия ден”. Подобно на нея и тук е избрал темата, защо се изхабяват чувствата на хората в ежедневието. Макар в момента да пише едни от най- касовите филми в Холивуд, сантимента по традиционната английска литература не го напуска.
„Ние” е романтична комедия за екскурзия, която обхваща седем европейски страни и 25 години брак – своеобразен пътеводител за личностната траектория, измината от много читатели на средна възраст. Някои натискат здраво спирачките към тази криза, други се пускат по инерция във времето.
Дъглас и Кони се готвят да отпразнуват зрелостта на сина си с нещо запомнящо се. Преди да постъпи в университета, те му организират едномесечно пътешествие из Европа. Внезапно, в навечерието на пътуването, тя заявява, че семейният им живот е приключил и иска развод. Историята се води в първо лице от Дъглас, той говори с целия трагикомизъм на мъжкото его проектирано на фона на величествени градове. Париж, Амстердам, Мюнхен, Венеция, Сиена, Мадрид и Барселона са показани в ретроспекция, точно като емоциите на героите, стигнали до интересна точка в житейския си път. Всъщност, човекът до нас е най-важният обект, казва книгата, този който трябва да разглеждаме бавно, внимателно и с любов. А ако той отвърне на погледа ни, значи не всичко е загубено и ние заедно сме поели в правилната посока – навътре!
„Ние” тук