Лира Литературно-рекламна Агенция
Институт „Конфуций” организира открити лекции на лектори от Китай, Германия и България, посветени на китайската музика, икономика, философия. Те са посветени на китайската музика, икономика, философия и са организирани и са част от традиционната Седмица на института в София.
Ето програмата до 9 октомври:
6 октомври (понеделник)
Час: 18:30 – 20:00
Място: зала Конферентна (Огледална), Софийски университет „Св. Климент Охридски”
„Иновационни системи с китайски характеристики”
Лектор: Марин Тинчев
Презентацията представя гледната точка на Китай, еволюцията и съвременната структура на системата за иновации на страната. Разглеждат се ключовите участници, институционалната среда, и ролята им в националната система за иновации. Представени са особенностите на високо-технологичното предприемачество и високо-рисковото финансиреане на Китай. В заключение се представят перспективите и предизвикателствата пред Китай в сферата на иновациите и развитието на новите технологии.
За лектора:
Марин Т. Тинчев е възпитаник на Университета Цинхуа (Tsinghua University) – водещото висше учебно заведение в Китай. В продължение на 25г. той живее и работи в Китай в сферите на бизнес развитието, развойната дейност, високо-рисковото финансиране и навлизането на нововъзникващи пазари. Сферите на експертиза включват икономики и сектори в преход; технологично сътрудничество, технологичен трансфер, иновации и нови технологии; корпоративна и бизнес трансформация; политики в сферите на икономиката, секторното и технологичното развитие на Китай.
7 октомври (вторник)
Час: 18:30 – 20:00
Място: зала Конфуций, Център за източни езици и култури
„Китайски будизъм”
Лектор: проф. Александър Федотов
Будизмът прониква в Китай в началото на първото хилядолетие сл. Хр., когато в страната вече няколко столетия съществува конфуцианство и даоизъм, което обяснява и бавното му приемане от страна на китайското общество. Въпреки това има сведения, че още през 165 г. сл. Хр. китайският император Хуанди се запознава с новата религия, а по време на управлението на императора Минди (упр. 58-76 г.) в град Лоян са докарани (на бял кон!) и първите будистки сутри. По-късно там е построен и първият в Китай будистки манастир, наречен Храм на белия кон.
Като основоположник на будистката традиция в Китай се почита партския монах Ан Шигао (安世高), пристигнал в Лоян през 148 г. и превел на китайски език около тридесет будистки съчинения. Под негово ръководство на същото място десетина чужди преводачи работят усилено върху превода на будистки сутри на китайски.През VІ век будизмът в Китай се превръща в любимо занимание за управляващата върхушка, а после и в държавна религия. Постепенно будизмът на хинаяна отстъпва мястото на будизма на махаяна, въпреки че продължително време будизмът в Китай се възприема като една от формите на националната китайска религия – даоизъм.В края на VІ – началото на VІІ век в Китай се формират основните будистки китайски школи, повлияли върху будизма на цяла Източна Азия, измежду тях са школата на трактатите; школата на сутрите; школата на чан-будизъм; школата на мантрите; школата на виная и т.н.През VІІІ-ІХ век китайският будизъм е значително повлиян от тантристкото учение.
И днес китайските будисти почитат монаха Даоан (道 安 , 312-385), въвел образцовия манастирски ред и култа към Майтрея, и индийския монах Кумараджива (санскр. Kumārajīva, кит. 鸠 摩 罗 什 , началото на V век), положил основите на класическата преводаческа школа на будистка литература на китайски език.
За лектора:
Доктор на филологическите науки Александър Федотов е професор по корейска, монголска и тибетска литература, култура, философия и религии. Интересите му са в
областта на класическата поезия и по-специално в сферата на будистката поезия. Има над двадесет и пет издадени у нас и в чужбина книги и над петстотин научни студии и статии, публикувани на западни и източни езици. Специализирал е многократно в Монголия, Китай, Южна Корея, Индия и т.н. Изнасял е лекции в Австрия, Унгария, Русия, Южна Корея, Монголия, Тайланд, Китай, Индия, Тайван и др.
8 октомври (сряда)
Час: 11:00 – 12:30
Място: Конферентна (Огледална) зала, Софийски университет „Св. Климент Охридски”
„Основни характеристики на съвременните българо-китайски отношения”
Лектор: Ангел Орбецов, директор на Дирекция “Азия, Австралия и Океания” в Министерството на външните работи
В лекцията се разглеждат отношенията между България и Китай в политическата, икономическата и културната област на съвременния етап, достигнали ниво на „всестранно приятелско партньорство и сътрудничество”. Освен в строго двустранен план отношенията са поставени и в контекста на стратегическото партньорство Европейски съюз – Китай. Засяга се също ролята на България в лансираната преди две години Инициатива „Китай+16”, включваща страните от Централна и Източна Европа.
9 октомври (четвъртък)
Час: 18:30 – 20:00
Място: зала Конфуций, Център за източни езици и култури
“Даоисткото учение – отвъд антропоморфията и антропоцентричността”
Лектор: Теодора Куцарова
Докладът проследява драстичния скок от антропоморфно кодираната най-ранна китайска писменост – гадателните надписи jiǎgǔwén 甲骨文 (11 в. пр.н.е.), където човешкото тяло/съзнание е мярката и матрицата за моделирането на взаимодействията със света, до пълното заличаване на антропоцентризма в даоисткото учение (5-3 в. пр.н.е.) при Лаодзъ и Джуандзъ, което за първи (и последен) път в историята на китайската мисъл постига епистемология и онтология, изчистена от парадокса на “човекоподобността”.
Изследват се класификационните модели на радикалите mì 糸 ‘коприна’, mǐ 米mù 木 ‘дърво’, hé 禾 ‘житен клас’ и др., на базата на които се осъществява
отместването в парадигмата на антропоцентричността, разрушават се междувидовите граници на комуникацията и се транцендира към универсалната шаркова семиотика на първофлуида qì 氣.
За лектора:
Теодора Куцарова завършва Китайска филология в Пекинския университет през 1994 г. От 2001 до 2007 г. е докторант в Торонтския университет с дисертация на тема “Архетипи на трансенденцията в ранното даоистко учение”. През 2008 г. Университетското издателство “Св. Климент Охридски” публикува книгата й “Трактат за пътя и природната дарба” – философско и текстологично изследване на “Даодъдзин” (V в. пр.н.е.).
