„Кристин“ от Стивън Кинг (ревю)

06.09.2014 Читатели

Мариета ИВАНОВА

„Любовта е стар главорез. Не е сляпа, а е канибал с изключително остро зрение. Любовта е хищно животно и е винаги гладна. “
из „Кристин“

Арни беше смотаняк. Арни беше аутсайдер. Арни беше самотен човек. Арни искаше приятели, купони с момичета и уважение. Арни не получи нищо от гореизброеното. Но един ден Арни срещна Кристин и целият му живот се преобърна, и той стана „лош до мозъка на костите“* си.

За всички, които не са чели „Кристин“ ще кажа само – прочетете я! Това е един от най-вълнуващите трилъри на Стивън Кинг. В тази книга се разказва за липсата на самоувереност и нуждата от любов, и за разрушителните последици от тази липса. Това е история за една обсесия. Но дали става дума за обсесията на един тийнейджър от една кола или за кола, обсебена от любовта си към момчето? А всъщност може ли един класически, червен и изключително красив „Плимут Фюри” от 1958-ма да е обсебен? И от какво е обсебен наистина? От нещо свръхестествено? От демон? Но факт е, че този дяволски автомобил превръща неудачника в лошо момче. Когато е зад волана на Кристин, Арни е кралят на ада, възседнал трона си на колела. И кървавият отблясък от бронята на обладаната кола припалва огън в очите на тийнейджъра. А щом двамата са заедно, нищо не може да застане помежду им. Нито семейството, нито приятелите, а побойниците е най-добре да внимават и да си мерят езика, защото няма нищо по-велико от обичта на един мъж към возилото му. Или беше обичта на возилото към мъжа? А за този мъж Кристин е единствената и Кристин е вечната, и за тази любов си струва да убиеш…

P.S.
Внимание! Не си правете погрешни заключения – този роман изобщо не е любовен!

*Като в песента „Bad to the Bone“ на Джордж Торогуд

„Кристин“ тук