Людмила ЕЛЕНКОВА
Толкова е казано за него, че каквото и да добавя, ще е като утайка на дъното на чашата. Поколения преживяват прозата му с хъс, позията му с възторг, възприемат го като мярка за предела на човешка психика. Това е Чарлс Буковски.
„Отсъствието на героя” е сборник с разкази, повечето – текстове от „Записки на стария мръсник”, отначало публикувани в колонки на изданията “Оупън сити”, “Ел Ей Фри прес”, „Кандид прес”, „Нола експрес” между 1967г. и 1973г. Хронологизацията е важна, не че времето може да сложи рамки и да озапти Буковски или Ханк, както той сам предпочита да го наричат, на нас ни е необходима. На мен – читателят.
Защото ако на Запад тези години звучат като компилация от албум на „Бийтълс“, отвъд Желязната завеса творците стегнати с партийна дисциплина, тепърва си поемат глътка въздух и най-сетне показват в писателските кафенета индивидуалност. Здравомислещата априлска линия следва настроенията на истинския човек, който естествено да е отчаян, и безумен, и невъзможен да се подчини на друга власт, освен на тялото си.
Днес разказите с главно действащо лице самият автор, са по-силни отвсякога. Те събират отломките след разпада на личността, изцеждат каквото е останало до последната капчица смисъл и го трансформират в невероятна сексуална енергия, обясняваща на собствения ни идиотски понятиен апарат защо ни е страх от желанията, кое ни изхвърля по пътя към целите. Съвсем прямо и с милост към вътрешното неравновесие на всяка наша мисъл, все едно я е прочел, преди да я напише, така че да балансираме над фразите му с тръпка за сигурност. Тук ли си още, Буковски?
„Отсъствието на героя” ТУК