В България вече почти няма исторически романи. Жанрът поотмря, пишещите изгубиха интерес към него, а читателите просто се прехвърлиха на западните автори. А в другите държави историята продължава да е безбрежен източник на сюжети. Романите на историческа тематика търсят грешките, допуснати в миналото, рисуват образи на известни личности – с всичките им плюсове и минуси, и търсят поуките, без които човечеството не може да продължи напред
В България не е така. Тук историята сякаш е без значение. Истините, скрити в нея, вълнуват малък брой автори. Читателите изобщо пък не се интересуват какво се е случвало по тези земи в миналото, нито знаят как да избегнат повторение на допуснати вече грешки. Национална черта, а последствията са видими в мизерното ни настояще.
На този фон се появиха няколко добри книги за българската история от Кристофър Бъкстон . Една от тях е посветена на драматичната история на семейството на българския цар Самуил. „Радослава и викингският принц” излезе през 2011 г. и е може би първият роман на тази тема. За да събуди интереса към автора, е достатъчен фактът, че Бъкстон е учителят от Бургаската английска гимназия, преподавал на Петя Дубарова. Авторът на вече 4 книги има безценното за писателите на исторически романи качество – да изследва в най-пълни подробности историческия материал и да сглобява от пръснатите парченца мозайката на събитията.
Така от „Радослава и викингският принц” българският читател ще научи много повече от всичко, което е учил в училище, за Самуил, семейството му, падането на България под византийска власт, съдбата на потомците на българските царе, въстанието на Петър Делян и дори основаването на столицата на Норвегия – Осло. Романът на Кристофър Бъкстон се базира върху достоверни случки, героите му са реално съществували хора, мястото на действието е напълно точно и дори е илюстрирано с карта.
Главните герои са внучката на Самуил – Радослава, и викингският принц Харалд, който основава Осло и го кръщава на българската си любов, която нарича Ослава. Петър Делян – първият син от брака на Самуил с унгарска принцеса, е един от важните образи в романа. Авторът детайлно проследява потушаването на въстанието му и дава отговор на въпрос, който малцина българи знаят – защо то се проваля. Заради предателство от собствените му роднини, разбира се.
Чест прави на Крис Бъкстон, че успява да използва този драматичен сюжет от българската история и да изгради от него роман, който се чете на един дъх – с прекрасен стил, достоверен диалог и историческа прецизност.
Същевременно е тъжно, че българските автори не забелязват драматичните моменти, не само в средновековната ни история. А тя е като пълноводна река, в която учениците се давят в училище, а след това, вече пораснали, повечето остават с тази си учебникарска представа за събитията. И никаква поука. След помпозните и пропагандни романи и филми по времето на социализма, които обслужваха управляващите и патриотарщината им, вече не се появява нищо качествено и средновековието ни стои покрито с пластове пръст, както и археологическите му артефакти.
Затова пък смелчаци като Бъкстон не се страхуват да разровят и да извадят „златно съкровище”.
„Радослава и викингският принц” тук
Още книги от Кристофър Бъкстон тук