Лира Литературно-рекламна Агенция
Светът е футбол. В неделя, 13 юли, милиарди фенове на най-вълнуващата игра ще гледат финала на Мондиала: Аржентина – Германия. Кой ще победи?
Латиноамериканците имат гения Меси, западноевропейците пък ще се облегнат по традиция на колективизма. В спорта обаче нищо не може да се предвиди. Как обаче би изглеждала битката на литературното поле. Безспорно Хорхе Букай може да бъде оприличен като Меси – известен, галантен, отлично познат навсякъде по света. Всяка негова книга е бестселър, със стойността на головете на магическия футболен реалист Меси. Предимството на Букай идва и от подкрепата, която има от сина си Демиан.
Какво би предложил обаче днешният литературен бундестим?
Той е възрастен, от десетилетия е пенсионер, пуши, не спазва никакъв режим, а отгоре на това е и скандален – и сега и в миналото си – Гюнтер Грас. И ако литературният Меси Хорхе Букай все още има да се доказва, че не е еднодневка, то германецът е вече със статут на класик. Неговият „Тенекиен барабан“, както и „Котка и мишка“ „Кучешки години“, образували „Данцигска трилогия“, са заслужили своя Нобел.
Когато обаче става дума за Нобелова награда в литературата, Аржентина също има своите претенции към съдиите от Шведската академия – Борхес, може би най-добрият след Сервантес майстор на испанския език. „Гаучосите“ имат в литературния си отбор и друг магьосник на словото и индивидуалната игра – Кортасар. Имат Сабато, имат и Хелман. Оттук започва обаче предимството на бундестима – тежката артилерия на литературна Германия: Гьоте, Хайне, Томас Ман, Хесе, Кестнер.
И ако във футбола един ще победи, то в литературата победители са читателите. Успех!
Литературна Германия:
Йохан Волфганг фон Гьоте – драматург, философ, учен и политик. Той е една от основните фигури на европейския неокласицизъм и романтизъм. Влиянието му върху световната литература е огромно и осезаемо и до днес. Той е и фигурата, вдъхновила Чарлс Дарвин за изследванията му върху еволюцията. На български от Гьоте са публикувани „Фауст“, „Сродства по избор“, „Стела“ и др.
Томас Ман – Едно от най-признатите имена в немскоезичната литература. През 1929 г. е удостоен с Нобелова награда за класическата си сага „Буденброкови”. Автор е и на психологически произведения, с които често критикува германското, и изобщо европейското, общество по неговото време. Повлиян е от Ницше, Гьоте и Шопенхауер. На български от него са преведени „За себе си и другите“, „Вълшебната планина“, „Призив към разума“ и др.
Херман Хесе – Известни негови книги са „Сидхарта“, „Игра на стъклени перли“, „Степният вълк“ и др. Характерно за творчеството на Хесе е търсенето на индивидуална идентичност, самопознание и спиритуалност. Авторът получава Нобелова награда за литература през 1946 г. Умира през 1962 г.
Гюнтер Грас – Той е едно от най-бележитите литературни имена в Германия от поколението на нацизма. Получава Нобелова награда за литература през 1999 г. На български са преведени книгите му „Старата камера”, „Да люспиш лука” и „Тенекиеният барабан”. Преди няколко години стана известна принадлежността му към германските СС-части по времето на Хитлер.
Ерих Кестнер –известен със своите хумористични и сатирични произведения със социална насоченост. Заради това е преследван от Гестапо, а книгите му са сред горените от нацистите на 10 май 1933 г. в центъра на Берлин пред собствените му очи. Особено популярни са детските му книги. През 1960 г. Кестнер получава медала „Ханс Кристиян Андерсен” за автобиографията си „Когато бях малко момче”. Кестнер е един от най-четените автори на ХХ век, които пишат на немски език. На български са преведени класиките му „Емил и детективите“, „Антон и Точица“, „Хвърчащата класна стая“, „Малкия мъж“ и др.
Хайнрих Хайне – един от най-значимите германски поети от ХІХ век. Работил е като журналист, критик и есеист. Критиките му към управляващите водят до това много негови творби да бъдат забранени от германските власти. Последните 25 години от живота си прекарва като изгнаник в Париж. Българският читател го познава от класиката „Пътни картини“.
Литературна Аржентина:
Хорхе Букай – писател и психотерапевт. Преди да започне да пише, е пътуващ търговец. Книгите му, комбиниращи спиритуални мотиви и методи за самопомощ, го правят един от най-продаваните аржентински писатели. На български са преведени „Трите въпроса“, „Нека ти разкажа“, „Пътят на сълзите“, „Да продължа без теб“. Букай е посещавал България нееднократно.
Хорхе Луис Борхес – Считан е за един от най-влиятелните автори от Южна Америка през ХХ в. За Борхес Марио Варгас Льоса казва: „След Сервантес той е най-значимият автор, писал на испански език“. Най-известните му книги са „Измислици“ (1944) и „Алефът“ (1949), сборници с разкази, свързани от общи теми, като сънищата, лабиринтите, библиотеките, животните, измислените писатели, религията и Бог. Произведенията му се отнасят към жанровете на фантастиката и характерния за латиноамериканската литература от този период магически реализъм. Критикът Анхел Флорес, който за пръв път използва термина „магически реализъм“, дори сочи като начална точка на това движение сборника на Борхес от 1935 г. „Всеобща история на безчестието“.
Хулио Кортасар – Той а писател и поет, представител на направлението магически реализъм, автор на няколко експериментални романа и на множество разкази. На български са преведи девет негови книги – първата е „Южната автострада“ (1972), а последната е „Автонавтите на космострадата“ (2011).
Хуан Хелман – Хелман е един от най-големите съвременни поети. Носител е на награда „Сервантес“. Публикувал е над 20 книги. На български е преведена творбата му „Стихотворенията на Сидни Уест“. Последното му произведение „Днес“ излезе през 2013 г. Хелман почина тази година.
Ернесто Сабато – признат аржентински автор, носител на най-различни международни литературни награди. Световноизвестни са трудовете му „Тунелът”, „Герои и гробове” и „Abaddón el exterminador”. Изявявал се е още като художник и физик. Изданието „Ел Паис“ го определя за „последния класик в аржентинската литература“.
Демиан Букай – син на Хорхе Букай, завършил е медицина в Университета в Буенос Айрес и след това е специализирал психиатрия. Специалист е по гещалттерапия, но е минал обучение и в други терапевтични практики. Работи като терапевт, консултант на семейства, тийнейджъри и двойки. Води семинари и работилници в Аржентина, Уругвай и Мексико, като основно се фокусира върху употребата на литературата и киното като терапевтично и учебно средство. На български е публикувана книгата му „Погледни отново“.
Свързани заглавия
Световното първенство в книги, или какво да четем, докато чакаме следващия мач
