Начало / Читатели / „Вундеркинд” от Николай Грозни (ревю)

„Вундеркинд” от Николай Грозни (ревю)

Людмила ЕЛЕНКОВА

Четейки този роман се сещам за казаното от Карл Маркс по повод на Историята – че тя се случва два пъти, първо като трагедия,  а после като фарс. Намерих опора в думите му, за да си обясня сублимацията на всички нива тук. Диалектиката на времето предадена в книгата не е чужда на сегашното, което ни помита тотално. В желанието да се центрира, да надмогне видимото, човек  проектира най-вече грешките си. Биографии на гении,  пълни с психопатология  доказват това.  За да разположиш  себе си върху някакъв  исторически фон, трябва да имаш  не просто знания, не само смелост, а даже видение за бъдещето. Изключително трудно  се пише за музика, невъзможно почти е да предадеш едно изкуство със средствата на друго.  В литературата идеални за целта са художниците, защото внушават  зрими форми.  Музикантите по-рядко. Малцина помнят великолепния роман на руския журналист от „Космолская правда” Владимир Орлов –„Алтистът Данилов” . В него  се разказва за един челист, придобиващ образа на демон.  Нашият „Вудеркинд” посява дяволското, самоунищожително и пречистващо зрънце на творчеството. В сблъсък с материя, изначално натоварена политически и унищожена духовно. Но да видим с кого си имаме работа.

Авторът – българин емигрирал в САЩ в началото на деветдесетте , със солидно музикално образование у нас, и литературно оттам. Поживял четири години в Индия, като тибетски монах. Обратно в светския живот  си избрал  псевдоним будещ зловещи асоциации – Грозни. Разбира се, ценителите на сериозната проза познават Николай Гроздински от „Жития за безделници  и пропаднали мистици”. За останалите, време е  да се срещнат. В една България,  краят на социализма, когато някои гръмко са се борили, а други тихо са творили. Да си представят строева подготовка и танцова забава в темпо далеч по-различно от Моцарт и Шопен, заради  които „вундеркинд” фигурира в тълковните речници.

Сюжетът  – петнайсетгодишен тийнейджър от Музикалното училище в София се опитва да измъкне  идеала от примката на  идеологемата.  Момчето живее в бясно отрицание на своята личност, родителите,  учителите, системата и само пред пианото свежда глава. Талантът няма характеристика, нито светло бъдеще. Мъдростта провокира цинизъм.

Стилът – брилянтно музициране с  думите. Всяка една, на пръв поглед  весела  история за младежи, е озаглавена с клавирно произведение и отприщва  емоционален  бент, толкова мощен,  че на читателя му се иска да  затвори  очи.  Тогава  ще чуе нещо за себе си от днешна България.

„Вундеркинд” тук

Прочетете още

GG

Георги Господинов: „Боя се от начина, по който употребяваме думите – безмилостно и безразборно“

За мен е чест книгата ми да е Изборът на книжарите, казва писателят „Градинарят и …