Лира Литературно-рекламна Агенция
Към читателя:
Казвам се Анди Андрюс. Баща и съпруг съм. Приятел съм на много хора – добър и верен, надявам се – живея на брега на Мексиканския залив в малък град, който може да се похвали с население от около четири хиляди души в дните, когато туристите не наводняват плажовете.
Освен това съм писател и лектор. Макар че съм човек, за когото общуването с хора е професия, чувствам странно неудобство да вплитам личността си или подробности от реалната си биография в някоя моя книга или лекция, но едновременно осъзнавам, че това в определени случаи е необходимо. Понякога, колкото и да не ми се иска, истината в своята пълнота просто не може да бъде осъзната, докато всички факти – в това число и странните начини, по които тези факти могат да бъдат интерпретирани днес или в бъдеще – не бъдат сложени на масата.
В началото на тази история, моля, позволете ми да ви призная, че не можах да измисля друг начин, по който да я разкажа. Затова, колкото и неохотно да включих самия себе си като герой в историята, в края на краищата стигнах до следния извод: без да знаете някои подробности за моите собствени страхове и трудности, ще е трудно, ако не и невъзможно да разберете докрай Джоунс и неоценимата стойност, която неговият живот и думи носят лично на вас в този момент… точно днес.
Ако сте чели някоя от книгите ми, слушали сте записаните ми лекции или сте ме гледали лично на сцената, вероятно смятате, че познавате много по-добре мен, отколкото стареца, за когото ще се разказва в „Проницателят се завръща“. Разбира се, моята чисто човешка природа ми подсказва (дори и докато пиша тези редове) просто да млъкна и да ви оставя да продължавате да си мислите всички онези хубави неща, които са ви дошли на ум по повод всички написани и изговорени думи, които се приемат за моя заслуга.
След дълги години и много тежки уроци в живота съм установил, че независимо с какво закъснение и въпреки цялата отчаяна съпротива на човека, истината винаги – винаги – се разкрива.
Затова, за протокола, позволете ми да започна с една определена истина: каквито и хубави неща да си мислите за мен, аз лично смятам, че причината за тях е един старец на име Джоунс. Той е и факторът, превърнал ме в онзи съпруг и баща, какъвто искам да бъда и като когото постепенно се дооформям. Джоунс заслужава всичките похвали. Неговият живот, мъдрост и истина е онова, което вие трябва да изучавате внимателно, като му посветите всичкото си време и използвате всеки източник, от който можете да ги почерпите. А днес аз имам честта да бъда един от тези източници…
Както вече споменах, аз съм писател. Не съм най-добрият, нито дори единственият писател в моя град. Просто съм един от няколкото. Когато не съм в Ориндж Бийч и хората ме питат как си изкарвам хляба, обикновено се колебая да използвам определението „писател”. По някаква причина винаги ми се е струвало, че човек, който използва фразата „Аз съм писател!”, се мисли за голямата работа. Аз не се мисля за голямата работа. А и не съм. Ако искате да ви го докажа, питайте ме що за книги пиша. Всеки, който е написал дори една книга през живота си, би трябвало да може да отговори на този въпрос, нали? Аз обаче не съм сигурен, че знам отговора що се отнася до собствените ми текстове.
Не се опитвам да скромнича или да използвам номера „о, глупости, няма такова нещо”, за да си прося похвали. Да се определи точният жанр на книгите, които пиша, е все едно да се опитате да уловите бръмбар с ласо, и, повярвайте ми, това ми е много добре известно. Само си прехвърлете на ум традиционните жанрови определения и ще видите колко е трудно да прикачите някое от тях към моя книга. Повярвайте ми: най-добрите умове в издателския бизнес вече се пробваха безуспешно.
Първата книга, която написах и която не беше прочетена от никой друг, освен семейството и приятелите ми, носеше заглавието „Съкровищата на пътешественика”. Тя беше четивна и интересна – така поне казаха близките ми. Аз лично гледах на нея като на разказ, включващ в себе си някои истини за живота. В крайна сметка книгата се добра до бестселър класацията за художествена литература на „Ню Йорк Таймс”, като едновременно с това още същата седмица достигна и до бестселър класацията за нехудожествена литература на „Уолстрийт Джърнъл”. „Барнс & Нобъл” я предлагаха в раздела „Самоусъвършенстване”. „Амазон” я определиха като „литература” и книгата ми остана в този раздел, докато най-сетне не решиха да я сложат едновременно в два други раздела: „Вдъхновение” и „Духовност”.
Дори „Пъблишърс Уийкли”, ветераните в издателския бизнес, се затрудниха да определят жанра на „Съкровищата на пътешественика”. Дълбоко уважавано международно списание с огромна читателска аудитория, „Пъблишърс Уийкли” излиза четири пъти месечно от 1872 година насам и през месец октомври 2002 г. за първи път в над стогодишната си история, в рамките на две последователни седмици, категоризира и анонсира една и съща книга – „Съкровищата на пътешественика” – в два отделни раздела. От раздел „Религия” се бяха влюбили в „Съкровищата” и възкликнаха: „Андрюс е писател, когото трябва да следим отблизо”. Ревюто им дори сравняваше книгата ми с коледната класика „Животът е прекрасен”. От друга страна, от раздел „Художествена литература” изобщо не бяха харесали „Съкровищата” и ревюто им за нея беше отрицателно.
В това време „Ню Йорк Таймс” продължаваха да държат книгата в бестселър листа си, но междувременно бяха решили, че тя не принадлежи към художествената литература. Затова я сложиха в раздел „Бизнес”. До ден-днешен, когато вляза в някоя книжарница, трябва изрично да попитам къде да търся произведенията на Анди Андрюс. Ако щете, вярвайте, на едно място ме заведоха до собствените ми книги, подредени в раздел… „Пътешествия”.
И така – как точно да бъдат определени нещата, които пиша? Честна дума, нямам представа и този факт е предизвиквал много смях и оживени разговори сред гостите у дома. Навярно това е и причината, поради която често изпитвам трудности да определя какво точно е онова, което трябва да изложа на хартия. А “Проницателят се завръща“, вече е в книжарниците. Очаквам да разбера, къде ще я класирате вие!
„Проницателят се завръща“ тук
