Начало / Интервюта / Григор Лилов: България е като пациент на операционна маса – ако не се реже, ще умре от гангрената на корупцията и мафията

Григор Лилов: България е като пациент на операционна маса – ако не се реже, ще умре от гангрената на корупцията и мафията

Григор Лилов е журналист и писател, роден в София през 1955 г.Завършил е журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а после и икономика и организация на труда в УНСС. Пише статии за вестниците The Economist и Financial Times. Рабил е в БНТ, във вестниците „Работническо дело“, „168 часа“ и „Труд“. Автор е на книгите „Либийска връзка“, „Най-богатите българи“, „Тайните на големите играчи“, „Тайният проект Бойко Борисов“ и други. Преди дни на книжния пазар излезе последната му книга „Политици. Парите! Мръсните им тайни!“.
–––––––––––-

За кого написахте тази книга – за субектите, описани в нея и приближените им или за протестиращите и недоволните по площадите?
– Тази книга за „героите” – автори на българския преход най-вероятно няма да се прочете от тях. Тези субекти въпреки претенциите им в по-голямата си част са неинтелигентни, неграмотни и не четат въобще – дори онова, което пряко ги засяга. Те са като друга „планета” – изпълнени с презрение към обществото, което уж представляват. Но истините за онези, които ни управляват, според мен задължително трябва да се знаят – не само от разочарованите, които манифестират по площадите. Защото обществото е пълно с митове, с легенди за „добрата” власт и „лошата” опозиция, както и обратното. Но всъщност всички са издънки на различни клонове на мафията, което доказвам с укритите им тайни. Никога няма да станем нормална държава, ако гласуваме за политиците си според едната гола симпатия или пък нехаресване. Изборът трябва да е рационален, а рационалността изисква познаване на действителните биографии, дейност и факти за тях. Или както казва Библията – „ще познаете истината и тя ще ви направи свободни”.

След успеха на „Тайният проект Бойко Борисов“, „Тайните на големите играчи“ и „Дуел“, защо написахте и тази книга?
– България е в критичен период. Не заради поредното правителство, а поради утвърдения модел на „управление” (ограбване), който я съсипва независимо от цвета на властта. Стигнали сме онзи предел, отвъд който е под въпрос съществуването ни като нация и народ. Може и да не ви се вярва на такава прогноза, но е факт, че пред очите ни изчезнаха няколко държави – СССР, Югославия, разпадна се Чехословакия, така че не сме имунизирани срещу тази опасност. Особено на фона на етническото разнообразие, демографския колапс, съсипаната икономика и амбициите на някои от нашите съседи. Слабата нация е лесна плячка за чуждата геополитика и примамлив обект за търгуване в нея. Представителите на политическата каста у нас обаче са граждани на света – със 100 милиона, а някои и с почти милиард те могат да се установят навсякъде. И без общественото познание за тях и съответния натиск на гражданите ще продължат да се интересуват единствено от парите си, но не и от отговорностите си пред България.

Книгите могат ли да бъдат по-голям коректив в обществото от медиите?
– За съжаление не могат. Но в атмосферата на контролирани медии няма друг начин истината да стигне до хората. Аз дълги години съм бил водещ журналист в най-големите издания и с всяка година ставаше все по-трудно да казваш фактите такива, каквито са. Или се примиряваш и се превръщаш в обслужващ персонал на задкулисните интереси или оставаш без работа – това са възможностите. За разлика от медийния книжният пазар не е толкова картелизиран и монополизиран и това е пречка да се контролира изкъсо чрез властовите механизми. Така че остана свободната територия на истината заедно с Интернет. Медиите не са такава територия – дори и най-гръмки и скандални мои разкрития не получат трибуна в тях или я получават само частично – с част от фактите, при това поднесени избирателно. А както казва идеологът на нацизма д-р Йозеф Гьобелс „най-добрата лъжа е част от истината”. Никога не се цитира първоизточникът – например книгите ми или стената ми във „Фейсбук”. Не дай си боже хората да решат да се заинтересуват и да видят пълната картина с всички факти. За политиците това е опасно, понеже ги дезавуира и утре избирателят ще потърси други алтернативи.

Преди избори често излизат книги, засягащи конкретно политически фигури. Това част от кампаниите и контра кампаниите ли е?
– Най-вероятно е така. Но именно поради тези причини аз никога не съм пускал книга преди избори, за да не обслужа нечии интереси. „Политиците. Парите. Мръсните им тайни” излиза сега, а не през пролетта, макар че и тогава имах възможност. При това аз не се занимавам с отделна партия, а с всички – там са най-видни представители на червените, сините, ДПС, Реформаторския блок, НДСВ, президенти, министър-председатели от различни разцветки. Например „Тайният проект Бойко Борисов” беше практически готов преди тогавашния вот за парламент, но излезе на пазара след първите сто дни на правителството на ГЕРБ, когато вече се убедих напълно до какво ще доведат страната.

Предвид цензурата в медиите и разпространението на пресата най-вече – как гледате на множеството анонимни книжки за обществени и политически личности, които заливат „РЕП“-овете?
– Няма анонимни книжки по РЕП-овете. Медиите си имат издатели, същите издатели издават и книжките. И естествено прокарват чрез тях интересите си, при това, как да се изразя – някак си почти в нелегалност. Напоследък дори не обявяват, че еди-коя си книжка върви с еди–кой си вестник. Играе още един фактор – по вестникарските павилиони няма касови апарати и съответно се укрива маса ДДС и приходи, което в книжарниците не е възможно. Политиците и властта си затварят очите за тази сива икономика, понеже са свързани с нея – първо печелят от комисионни, за да оставят да живее и съществува тази практика, и второ – разиграват на тази тъмна територия свои електорални интереси.

От къде черпите информация – цитирате множество документи от Архивите на ДС, Досиетата, изследвания на чуждестранни агенции…
– Отвсякъде. От документи, от разговори с хора, от архиви, от лични проучвания… Все пак аз съм разследващ журналист и вероятно съм оценяван като истински професионалист, след като моите книги са сред най-купуваните у нас, а освен това са в библиотеката на Американския конгрес, най-авторитетни университети от Бръшляновата лига, външни министерства на големи държави и световните центрове по политология. Вероятно историята на някое мое разследване би била поне толкова интересна, ако я опиша, колкото са и резултатите му. А може би и дори повече. Някои подобни тайни за трудния, мъчителен и понякога много опасен път до истината изнесох в „Дуел”.

Книгата завършва с „Край на първа част“… кога планирате втората и кой остана незасегнат в първата част?
– Готвя втората част в момента. Има хора, които не можах да побера – и без това томчето е дебеличко. Някои станаха най-значими фигури в момента на печатането му. Например я няма Антония Първанова, която съвсем наскоро избраха за шеф на НДСВ. А тя е фигура със сензационна биография и добре укрити интереси. Пак ще подчертая – ние не познаваме нито политиците си, нито олигарсите у нас. Около тях е пълно с митове, поднесени ни под формата на истини от последна инстанция. А когато се заровиш – лъсва мръсотията и подземието.

Страшно ли е да се пишат истините за силните на деня? Заплашвали ли са Ви вече?
–  Разбира се, че не е безопасно. Преди години заради моя материал за енергетиката и газа у нас взривиха редакцията на в. «Труд». Прозорецът от моята страна остана здрав, но онзи до колежката ми Румяна Пенкова (бог да я прости – тя почина), беше излетял с касата, помел бюрото й и изкъртил входната врата на стаята ни. Десет минути по-рано можеше да има жертви – дежурството като никога привърши по-рано, а взривът беше с часовников механизъм. Е, макар че истината се знае за поръчителите, графата е «неразкрити престъпления». Сега сме членки вече на ЕС и привидно заплахите са по-елегантни. Например съпругата ми оставаше без работа след всяка моя нова книга. Има различни форми на натиск, дори звучащи смехотворно, макар и неприятни: да ти изключат тока при платени коректно сметки, да останеш без GSM връзка заради «технически проблеми». Винаги го правят в петък привечер заради идващите почивни дни – да не можеш да реагираш. Водени са съдебни дела срещу мен, при това по текстове от Наказателния кодекс. Но това пък е нормално – засягам държавници. За една от книгите дори пледираха изземване от книжарниците, от складове и забрана за преиздаване, въпреки свободата на словото според Конситуцията. За грубите форми няма да говоря. Но например германската правителствена медия «Дойче Веле» за предишната ми книга обяви, че поради заплаха за живота ми съм минал в нелегалност, а издателството било принудено да остави бели страници със съдебно решение. Естествено, нито бях анонимен като автор, нито се криех, нито пък издателството се огъна под бруталния натиск. Българската поговорка казва «който се страхува от мечки, не ходи в гората». Така че човек си поема рисковете.

Има ли изход от ситуацията, която описвате?
– Политическата каста и олигарсите вкараха страната в национална катастрофа, която може да доведе до изчезването ни като държава. Изходът е операция «Чисти ръце». В Италия разследваха 5 000 души от управляващия елит, включително 8 бивши премиери, 621 депутати. Един от премиерите избяга в Тунис, почина там и досега няма разрешение да погребат на италианска земя. Над 400 депутати бяха осъдени, а общо – над 3000 политици, бизнесмени, мафиоти. Необходим е натиск от обществото – управляващите на практика не носят никаква отговорност. Дори не си подават оставката, когато сгафят. Най-много един клан на политическата мафия да докара друг до оставка, но не заради обществените повели, а в борбата за келепира. Искам да кажа на хората, че оранжерии в пустинята са невъзможни. Рано или късно пясъкът ги побеждава. Така и личното щастие зависи от общественото, независимо от текущата конюнктура. България е като пациент на операционна маса – ако не се реже, ще умре от гангрената на корупцията и мафията.

Интервюто взе Елена Бойчинова

„Политици. Парите! Мръсните им тайни!“ тук

Прочетете още

PAMUK_Orhan_The-Texture-of-Istanbul_FINAL_Cover_4

Орхан Памук за Истанбул: „Когато падне мъгла, е като градът от детството ми“

Писателят е роден точно там преди 72 години Носителят на Нобелова награда за литература през …