Новината от проучването на Евростат, че българите и унгарците най-малко изучават, владеят и ползват чужди езици сред страните от Европейския съюз, беше посрещнато противоречиво. Предлага ме ви позицията на Георги Жечев – преподавател в катедрата по романистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и заместник-председател на комисията за Централна и Източна Европа към Международната федерация на учителите по френски език. В интервю за „Дойче веле” той откроява следните особености и проблеми пред българското чуждоезиково обучение:
– при сравняване на образователните системи България се оказва много напред и дори буди завист сред учителите от Испания например. Там учениците излизат от училище с ниското ниво А2 по съответния чужд език, докато в България част от децата завършват с ниво В2.
– Българските профилирани гимназии и паралелки са много добре развити, докато в другите страни от ЕС изобщо не съществува толкова масова мрежа за засилено изучаване на чужди езици. У нас се учи задължително и втори език, а учебните часове по тези предмети са повече, отколкото в повечето страни от ЕС.
– В България обаче не се спазват два основни стандарта в чуждоезиковото обучение: групите да бъдат малки, от около 12-14 деца, а учителите да създават у децата както писмени, така и устни умения по съответния език.При нас класовете не се разбиват на групи – езикът се учи от цялата паралелка. Що се отнася до учителите, те са свикнали да преподават писмени упражнения и пренебрегват устната реч. Затова в края на обучението си учениците често пъти владеят граматиката и могат да пишат, но не умеят да участват в разговор.
– Министерството няма желание да променя системата, защото това означава да се назначават нови учители. Това е една от причините на езиковото обучение в училищата да не е на необходимото ниво.
– Повишаване на класификацията на учители, но и този проблем е свързан с финансиране, а системата в момента не работи в тази посока.
– Основната причина за нелицеприятния резултат е общото ниско ниво на българското средно образование като цяло.
– Инспектирането на учебния процес е формално. Инспекторите не помагат на учителите да намерят път към по-доброто преподаване. Те дори не влизат в часовете по чужд език.
Свързани заглавия
Българите и унгарците най-малко знаят чужди езици