Начало / Интервюта / Анди Грийнбърг: Обама е преследвал повече хора за изтичане на информация от всеки друг президент

Анди Грийнбърг: Обама е преследвал повече хора за изтичане на информация от всеки друг президент

Анди Грийнбърг е журналист в авторитетното издание „Форбс”. Той стана известен след излизането на книгата му „Уикилийкс – машината, която убива тайни”, базирана на негови разговори с основателя на „Уикилийкс”, Джулиан Асанж и други ключови фигури за разкриване на информация. Творбата беше публикувана през март 2012 г., а вече е и на българския пазар. Грийнбърг даде интервю за capitalnewyork.com, в което говори за Асанж, за свободата на информация и за своята книга.
–––––––––––

Каква е връзката ви с Джулиан Асанж?
–    Интервюирах го през 2010 г. След това сме разговаряли няколко пъти. Главно той ми се обажда да ми вика за някоя статия. Когато се запознахме, ми се стори някакъв зубър, да ви кажа честно. Всеки има своите особености, но въпросът е следният – той извади най-голямото количество неоторизиран материал в историята и го даде на вестниците. Не беше честно, че разни медии го критикуваха за неща, които нямат нищо общо – че се е появил в ужасно състояние, че миришел и т.н. Асанж им даде прекалено много, за да бъде третиран така.

„Уикилийкс” твърдят, че информацията трябва да бъде свободна. Това не е ли същото като да се каже, че не трябва да има тайни?
–    Е, аз вярвам, че има нужда от тайни. Асанж също осъзнава, че някои неща трябва да останат в тайна. Дори, когато той пусна хиляди документи за войните в Ирак и Афганистан, те бяха редактирани. Естествено, че не може всичко да се казва – източници, имена и т.н., защото невинни хора могат да пострадат. Асанж също се опитваше да предпазва източниците. Цялата му сила се въртеше около факта, че той пазеше източниците. Идеята на „Уикилийкс” е да се пуска информация за институции. Пазят се личните тайни, а се разкриват институционалните.

Къде е границата?
–    Даниел Домшейт-Берг, който напусна „Уикилийкс”, за да отиде в „Оупънлийкс”, ми каза, че това е най-трудното нещо в цялата тази работа. В началото Асанж нямаше страх от нищо. Той беше достатъчно арогантен, за да си мисли, че може сам да определи къде е границата. И направи грешки, със сигурност. Но малко хора имат тази възможност и кураж, за да вземат подобни решения.

Еволюцията на софтуерите за анонимност в мрежата са основна част от вашата книга „Уикилийкс – машината, която убива тайни”. Бихте ли казали нещо повече?
–    Тъй като срещнах лично повечето хора, с които разговарях, не бях притеснен, че ще разкрия тяхната самоличност. В миналото обаче съм използвал софтуера „Tor”, когато съм интервюирал хора. За някои персонажи от книгата съм използвал определен тип криптиране. Когато разговарях с Джейкъб Епълбаум, той настоя да криптирам цялата ни комуникация. Един от уроците, които можем да извлечем от „Уикилийкс”, е че журналистите трябва да се научат да използват инструментите за поверителност. И те трябва да научат и източниците да ги използват също, за да бъдат предпазени. Когато си дадем сметка, че Обама е преследвал повече хора за изтичане на информация от всеки друг президент, трябва да си зададем въпроса: „Може би трябва да започна да предпазвам по-добре източниците си?”.

Като пишете за хакери, не се ли притеснявате, че те може да ви „хакнат”, ако не харесат начина, по който пишете или по който ги представяте в книгата?
–    Сайтът за подаване на сигнали Cryptome.org, управляван от Джо Янг, пусна съдържание и „актьорски състав” от книгата. Но като цяло, не. Пиша за това всеки ден и вярвам, че отдавам на всеки заслуженото. Понякога, когато пиша за някой, който е извършил престъпление, съм по-язвителен. В тези случаи се притеснявам малко. Но не мога да позволя страха да не бъда „хакнат” да ме спре. Това е рискът, когато пишеш за хакери. В смисъл, има хора, които отиват на война и рискуват живота си. Затова аз не бива да се притеснявам, че някой ще „хакне” профила ми в „Туитър” или, да не дава Господ, имейла и всичките ми тайни… това би било ужасно, но не рискувам живота си в буквален смисъл.

Кое беше най-готиното при проучванията за тази книга?
–    Докоснах се до сървъра на Кейбългейт за нелегална информация в Швеция, това беше готино. Също така карах кола през облак от вулканична пепел в Исландия, заедно с активистката и говорител на „Уикилийкс” Бригита Йонсдотир. Отидох до място, наречено „Лагер за комуникация на хаоса”, малко извън Берлин. Там се събират хакери от всички точки на света. Летяхме до там с малък самолет с перки от 50-те години на миналия век. Като цяло беше едно от най-забавните неща в живота ми.

Свързани заглавия
„Уикилийкс – машината, която убива тайни” излиза и на български

„Уикилийкс – машината, която убива тайни” тук

Прочетете още

244349_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (15 април – 21 април)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Недовършена работа от Дейвид Балдачи 2. Плодовете зреят нощем от Неда Антонова 3. …