Реймънд Чандлър: Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида

23.07.2013 Автори

Днес, 23 юли, се навършват 125 години от рождението Реймънд Чандлър – един от пионерите в криминалния жанр . Той е известен най-вече с култовия си персонаж детектив Филип Марлоу.

Роден е в Чикаго. От малък обича книгите. Пише няколко ревюта след колежа, но не се замисля сериозно дали да се занимава с писане. До 29 години е издържан от своите родители, преди да се запише в канадската войска за Първата световна война. След като се връща е назначен в петролната фирма „Дъбни Ойл”. Стартира като счетоводител и бързо се издига до изпълнителен директор. Започва да се среща с бъдещата си съпруга Киси Паскал, бивша танцьорка и модел. Когато се жени за нея, мисли, че тя е 8 години по-възрастна от него. Всъщност са 18 – факт, който той вероятно така и не е разбрал.

Писателят Чандлър се “ражда“, когато започват проблемите му. Той напуска жена си, злоупотребява с алкохола, пропуска работа – често не се явява в офиса до сряда. Това води до уволнението му. Разорен е, удря абсолютното дъно. Но ако не беше този провал, Чандлър нямаше никога да стане писател, от което всички щяхме да загубим.

В крайна сметка той се завръща при жена си. Започва да си купува списания, в които чете новини за детективи и оттам се вдъхновява за криминалните си романи. В началото не му потръгва, но както казва той години по-късно, през 1953-та: „Единственото спасение на писателя е да пише”. Първият му роман, „Големият сън”, излиза през 1939 г. Следват класическите „Сбогом, моя красавице”, „Дългото сбогуване”, „Плейбек”… Останалото е история.

На български са преведи книгите му „Големият сън”, „Плейбек”, „Филип Марлоу отново в действие”, „Дългото сбогуване” и много други. Представяме ви цитати от Чандлър, публикувани в brainyquote.com и wikiquote.org.

„Способността е това, което можеш да направиш. Мотивацията определя какво ще направиш. Нагласата определя колко добре ще го направиш”.

„Бях замаян като дервиш, безсилен като повредена перална машина, смазан като настъпен банан, неуверен като синигер и със същите шансове за успех като балерина с дървен крак”.

„Знаех едно нещо: в момента, в който ти кажат, че не ти трябва пистолет, по-добре си вземи такъв, който работи”.

„В този живот покрай доброто се случват и неприятни неща”.

„Всичко, което писателят научава за изкуството на прозата отнема по малко от нуждата и желанието му да пише въобще. Накрая той знае всички трикове и няма какво да каже”.

„Жените лъжат за какво ли не… просто да не загубят навика”.

„Мъжът трябва да се напива поне 2 пъти годишно, просто заради принципа”.

„За мен имаш по-малко сексапил дори и от една костенурка”.

„Наистина добрият детектив никога не се жени”.

„Замѝсли се. Мисленето бе изтощителна работа”.

„Със сигурност адмирирам хората, които правят разни неща”.

„Нямам нищо против секса – където му е мястото и когато му е времето”.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

„Уискито, както може да се очаква от достатъчно хубаво уиски, ме държа през целия път на връщане до Холивуд. Пресичах все на червено”.

„В момента, в който човек изложи мислите си на хартия, колкото и да е тайно, той в известен смисъл пише с цел публикация”.

„Холивуд е място, където ще ви забият нож в гърба, а след това ще ви арестуват за носене на незаконно оръжие”

„Моментът, в който човек започне да говори за техника – ето го доказателството, че са му свършили идеите”.