Лира Литературно-рекламна Агенция
„Историята на О“ на Полин Реаж отново ще бъде издадена на български. Скандалният роман, считан за образец на еротична литература за ХХ век, беше преведен преди 22 години. Сега излиза с печата на „Колибри” и от 8 юли ще бъде в книжарниците.
В есето си от 1969 г. „Порнографското въображение“ Сюзън Зонтаг – първата сериозна писателка, която разпознава достойнствата на романа и го защищава като значително литературно произведение настоява, че „Историята на О“ трябва да бъде коректно дефинирана като „автентична“ литература. Тя сравнява съотношението между първокласната порнография и долнокачествените книги от жанра с „един друг донякъде сенчест под жанр с няколко първокачествени книги, които му правят чест – научната фантастика.“ Освен това тя смята, че подобно на научната фантастика, порнографията цели „дезориентация, психическа дислокация“.
Главната героиня в романа на Реаж е млада, сексуално освободена жена. Тя е заведена от своя любовник в един замък, където по собствена воля става негова робиня. Многобройните еротични сцени с преобладаваща садомазо окраска, гротескните манипулации, на които е подлагана героинята (металните пръстени на нежните ѝ части, ебонитовата запушалка в задното отверстие…), всичко това е предадено със сдържан тон и с една естетска целомъдреност на описанието, която препраща по-скоро към сексуалния фантазъм, отколкото към реалната случка. Отвъд еротиката стои идеята за любовта като пълно подчинение, за „щастието да бъдеш роб“, както е озаглавен предговорът на Жан Полан, който със сигурност и днес би събудил противоречиви чувства и разнопосочни тълкувания. Това второ българско издание на „Историята на О“, осъществено двайсет и две години след първото (пожънало без всякакво преувеличение феноменален успех и издадено в немислими понастоящем тиражи), е предназначено за ценителите на истинската еротика и на писателите от ранга на Батай и Аполинер, за читателите, които вече познават или тепърва ще се запознаят с този странен и завладяващ роман.
Анна Декло (1907–1998), известна като Полин Реаж и Доминик Ори, е френска интелектуалка, писателка и преводачка, в продължение на десетилетия сътрудник и главен секретар на авторитетното литературно списание „Нувел Рьовю Франсез“, оглавявано от не по-малко авторитетния и уважаван Жан Полан (1884–1968), с когото поддържа дългогодишна връзка. Един ден Полан казва: „Жените не могат да пишат еротични романи. Сигурен съм, че и ти не можеш“. Ори отговаря: „Е, бих могла поне да опитам“. Предизвикателството е хвърлено, Ори поема ръкавицата и през 1954 г. „Историята на О“ се появява на пазара. Без всякакъв успех. Затова пък второто издание, в началото на седемдесетте години, предизвиква такъв скандал и такова възмущение, че се заговаря за процес. Никой не знае обаче кой се крие зад името Реаж – приписват книгата на самия Полан, написал не по-малко забележителен предговор, на Андре Малро, на Анри дьо Монтерлан… Едва през 1994 г., в интервю за „Ню Йоркър“, Доминик Ори обявява авторството си публично.
Скандалният роман е филмиран през 1975 г.
Някои дори правят тройки, но след това, ако трябва да се прави преценка на вината, и двамата са за порицание. Ако в момента поддържате извънбрачна връзка, която ви изпълва със задоволство, по-добре запазете информацията за себе си. Разкажете на вашия партньор фабулата на „Историята на «О»“ на Полин Реаж — съвременна еротична класика, изпълнена със секс и насилие, или пък вземете някой любовно-еротичен роман.