Лира Литературно-рекламна Агенция
БНР даде думата на двама преподаватели по българска литература във водещи български ВУЗ-ове по темата трябва ли да отпаднат стихотворения на Христо Ботев от учебната програма в средните училища – професорите Цветан Ракьовски и Милена Кирова.
Първото мнение е на един от авторите на предложението някои от стихотворенията на Ботев и други произведение на наши и чужди класици да отпаднат от учебната програма в училище – проф. Ракьовски. Той е преподавател и ръководител катедра „Литература“ във филологическия факултет на Югозападния университет “Неофит Рилски”. Ето какво казва той:
Основното, което ни водеше, беше необходимостта от промени. Говоря от свое име и не ангажирам никого от екипа в групата ни. Причините се коренят в половинвековния срок, в който група автори от българската литературна история с наистина емблематични творби като че ли пожизнено и ежегодно влизаха в учебните програми. Те създаваха един монолитен блок от текстове, които приемахме като цяло. Ако обаче някой се опитваше да размърда този блок, веднага беше подлаган на критика, отрицателни емоции и пр. Сега се случи същото.
Литературно-историческият подход, на който беше основано българското обучение по литература (в училищата и университета), вече е „кауза пердута“. Литературната история е наука, но литературно-историческият подход е за изучаване. Когато идва в дисциплина, той вече е невъзможен в 2013 година. Това е мое мнение, а и на колегите, с които работихме по проекта. Доводът, че сме в криза и трябва да подхождаме внимателно не приемам. Литературата и изкуството не може да спасява държавата от кризи. Кризите идват и си отиват, но изкуството си остава въпреки тях. Обучението не бива да свързваме с кризите.
Всеки художествен текст има едно потенциално число значения и смисли и колко и кои ще бъдат – зависи от ситуацията. Идеята на групата ни, направила тези нови учебни програми, беше да се разчупи литературната история и да се проблематизира обучението, тоест някои творби да бъдат вкарани в някакви проблемни кръгове. Тогава ученикът би могъл да се обучава и културологически на литература. Споменатите спорни писатели не са отпаднали, те вече просто са извън контекста на проблемните ядра. Когато стихотворението “Майце си” на Христо Ботев не може да влезе в тези формирани от нас проблемни ядра, нормално е да остане за второ ниво. Там се учи специализирано, изучават се определени творби и автори по-задълбочено.
Малко по-различно мнение застъпва проф. Милена Кирова – преподавател по литература в СУ “Св. Климент Охридски”:
Като начало ще уточня, че не учителите са виновни за случилото се. Подходът на учителите не може да бъде самостоятелен. Той е функция на стратегията, зададена от Министерството на просветата. Очевидно е, че съществуват проблеми с образованието в средните училища и те са свързани с все по-увеличаващата се неадекватност на стария тип образование. Това налага необходимостта от неговата промяна.
Бедата обаче в новото предложение за реформа е, че не виждам нито стратегия, нито разбиране как трябва да бъде направена тази трансформация. Всъщност новата програма никога не беше представена ясно в публичното пространство, никога не беше дебатирана в интерес на доизграждането й. Настина съществува екип, но той е от индивидуално представени професионално доказали се учени, но на практика те така и не потърсиха институционална експертиза. Тук става въпрос за сериозни институции, които отговорно могат да застанат зад визията за някаква реформа.
Ние коментираме в обществото разместването на някои много уважавани от всички българи автори, но де факто изобщо не познаваме какъв е цялостният проект за преобразувание, който стои зад тях. Не знаем какви са целите на този проект, какво по-точно иска да промени? Дефинирани основни позиции така и не сме чули. Ще кажа, че разместването на автори самоцелно не води до никаква промяна в образованието. Остават си старите и очевидно остарели принципи на обучение.
С други думи, не може със стари подходи да правиш ново образование. Необходима е радикална, осмислена, институционално защитена и отговорна промяна. При това е добре да тръгваме от общото към частното, а не от разместванията към възможността някога евентуално да изкристализира някаква нова стратегия. Първо е нужна стратегията, а след това да се мисли дали и кои автори и творби трябва да бъдат извадени от програмите.
