Лира Литературно-рекламна Агенция
Жаклин Вагенщайн е родена през 1981 г. в София. Дъщеря на кинокритика, сценарист и издател Раймонд Вагенщайн и внучка на известния български режисьор, сценарист и писател Анжел Вагенщайн. Завършва английска гимназия в София, а по-късно две бакалавърски степени и една магистърска в Париж. По време на обучението си прави няколко стажа и публикува няколко научни текста. Участва в организирането на серия конференции в Сорбоната и в Лувъра. През 2005 г. участва дейно в организацията на Фестивал на изкуствата в Нормандия, посветен на България. По-късно същата година се прибира в България, където започва да работи в издателство „Колибри”. Оттогава се занимава със стратегиите на издателството, подбора на заглавията и пласирането им на пазара, както и с връзките с обществеността и международните контакти. Има принос за организирането на многобройни събития в тази област, както и за поканването в България на световноизвестни писатели. Паралелно на работата си в „Колибри”, през 2012 г. защитава докторат в Париж.
–––––––––––––
Какво губят и какво печелят издателите, които не предлагат дигитален
вариант на издадените от тях книги?
– Губят пазар. Макар и неголеми, продажби има. Губят излагане и присъствие в онлайн пространството. Печелят времето, което отнема да се направят файловете и договорите за правата, което не е много. Като цяло намирам, че е по-добре да предлагаш електронни книги, отколкото да не го правиш. Това е още една възможност да представиш книгите, които издаваш. Ако авторът не е съгласен, е съвсем различно, той има право да избира по какъв начин книгите му ще стигнат до публиката. Но издателят, доколкото зависи от него, не би трябвало да налага ограничения върху предлагането.
От няколко години тече постоянен дебат „за” и против” е-книгите. Какви са според Вас предимствата и недостатъците на дигиталната книга?
– Предимства са във факта, че едно устройство побира неограничен брой книги. Съответно читателят има по-голям наличен избор. Предимствата са безспорни, когато сте на път. Цената също е предимство – 60% от коричната. Купуването става за секунди.
Недостатък е несъответствието на някои формати, въпрос, който в световен мащаб все още не е решен. Малкият избор, който се предлага на българския пазар, също е в ущърб на любителите на електронни книги. Тук опираме до издателите и тяхното желание да работят в тази насока.
И естествено електронната книга е по-малко романтична, не мирише, не прелистваш страници, не я подреждаш в библиотека. Това на всички ни е пределно ясно, удобствата са измислени в насока на по-бързо, по-лесно и по-голямо потребление, а книжното тяло винаги ще има своя чар и никой не може да му го отнеме.
Кога в България електронните четци ще влязат в потребителската кошница?
– Никой не може да прогнозира. Те вече са там, но отчасти. Няма създаден навик. Няма потребление. Хората като че ли още нямат доверие.
Пазарът на е-книги в богатите държави се развива постоянно. Как е в България?
– И в България има покачване, но е доста слабо. За сравнение в страни като Англия и САЩ той представлява 20-30% от общия, в България тази цифра е 1-2%. В споменатите държави като влезеш в метрото, почти не виждаш обикновени книги. Не защото хората не четат такива, но специално за градски транспорт електронният формат е значително по-удобен. Ето това трябва да стане ясно – никой не поставя въпроса едното или другото, просто потребителите вече могат, за тяхно улеснение, да ползват и двете.
Имате ли профил на читателите на е-книги? Само младите ли предпочетат четците?
– Мисля, че все пак повечето потребители са по-млади и със сигурност под 60, поради очевидния сблъсък с техниката, който отблъсква някои поколения и привлича други.
Популярността на е-книгите е свързана и с пиратството. В Русия се води активна компания срещу него, като се акцентира върху факта, че по този
начин се ограбва трудът на авторите. Един от въпросите, който се задава, е: „Щеше ли Чехов да стане писател днес?” Имате ли впечатление, че в България се разпространяват нелегално книги?
– Разбира се, за мен пиратството е престъпление, при това нелепо. Ако хората искат да четат хубави книги и хубави преводи и ако имат поне малко уважение към труда на писатели, преводачи, редактори, не биха го пиратствали. Никой не ги спира да четат авторите от световното литературно наследство Шекспир, Ботев и т.н., но живи автори – това е кражба, при това силно неморална. Живеем в общество, което по принцип не е морално, и докато моралът липсва в едно общество, не просто книгите, ами цялата държава няма да се оправи. Иначе Чехов със сигурност, ако живееше днес, би писал по друг начин и на други теми, но това би се дължало на факта, че светът, в който живеем е коренно различен, все пак не можем да живеем извън времето си и за това по-добре да сме в крак с него.
Следите ли скандала в САЩ, в който са замесени няколко големи издателства,обвинени в картел на цените на електронните книги? Как определяте цената да дадена е-книга?
– Не съм проследила този скандал. При нас цената възлиза на 60% от коричната. Махат се разходите за печат, но се добавят по-високи авторски права.
Джонатан Франзен, който наскоро издадохте, е против е-книгите. Той смята, че сериозните читатели винаги ще предпочитат хартиената. Друг известен американец – Стивън Кинг, не пожела последната му книга да излезе в е-формат. Как бихте коментирали тези сигнали?
– Това е личен избор на авторите. Големи имена като Исабел Алиенде, Милан Кундера, Марио Варгас Льоса не дават електронни права. Някои автори са по-гъвкави, други по-консервативни. Едните го смятат за посегателство върху книгата, другите за предимство. Където и да е истината, не можем да си затворим очите за факта, че светът се променя.
Орисан ли е физическият формат на гибел? Алтернатива ли е е-книгата на класическата?
– Силно се надявам, че не. Ето това вече би било истински жалко за света изобщо. Според мен, както казах вече, форматите могат да съжителстват. Грижата на издателя е да даде достъп на публиката до качествено съдържание, избор на публиката е как да го получи и консумира.
Вие от каква книга предпочитате да четете – хартиена или електронна?
– Хартиена – вечер в леглото. Електронна – в самолета.
Анжел Вагенщайн ползвал ли е електронен четец? Какво е неговото мнение за дигиталната революция?
– Не мога да говоря от негово име, но мога да кажа, че книгите му се продават и в електронен формат.
Интервюто взе Румен Василев
