От прекрасните книги, които по една или друга причина не са достигнали до българския читател, може да се вдигне кула с размерите на Вавилонската. Сред тях е и „Малкият крал Декември”, „превзела” света още преди 20 години.
Издателство „Лабиринт” се постара да запълни този пропуск и да представи „Краля” в достоен вид – в прекрасния превод на един от доайените на преводаческото изкуство у нас Елка Рубибанова и в издание с твърда подвързия и хромирана хартия.
Авторът на „Малкият крал Декември” – Аксел Хаке, е сред най-известните германски писатели и журналисти с творби, които се продават в огромни тиражи и често оглавяват класациите на бестселърите.
Илюстраторът Михаел Сова е прочут далеч извън пределите на Германия: създателите на „Амели Пулен” поверяват именно на него да нарисува запомнящите се картини по стените на главната героиня.
„Малкият крал Декември” е издаден в тираж близо 1 милион екземпляра в 19 държави, а във Великобритания и САЩ е подготвен за печат от „Блумсбъри”, издателството, открило за света Дж. К. Роулинг и Хари Потър.
Тази философска приказка се харесва и на малките читатели, жадни да разкрият тайните на живота и на човека, и на възрастните – тези „пораснали деца”, които продължават да си задават въпроси и обичат притчовата литература в духа на „Джонатан Ливингстън чайката” и „Илюзии” на Ричард Бах, „Малкият принц” на Сент-Екзюпери, „Даото на Мечо Пух” на Б. Хоф и дори „Алхимикът” на Коелю.
Мнозина се изкушават да сравняват „Крал Декември” с „Малкия принц”, но макар усещането за притчовост да е еднакво, двете творби се различават съществено.
В „Малкия крал Декември” няма сюжет, няма кулминация и развръзка – единствените „събития” тук са петте разговора на разказвача с причудливия дребен Крал – рожба на неговата самота (или може би хлапето, което и досега е живо в него), по време на които двамата разискват пет важни неща:
1. Какво е да си дете и какво – да си възрастен, и дали да растеш на ръст и години, не означава да трупаш още и още пропуснати възможности.
2. Кое е по-истинско, нашите сънища като отпечатък на душата ни, или действителността, когато често трябва да слагаме „усмирителна риза” на мечтите си.
3. Що е безсмъртие и трябва ли да се страхуваме от смъртта.
4. Какво е да обичаш, колко е важно да вярваш на човека до себе си и да се държиш здраво, здраво за него – тогава, и в бездната да скочиш, тя ще се превърне в трамплин и ще те изстреля към звездите.
5. Какво са спомените и кои от тях си струва да окачаме в хранилищата на паметта си.
Четеш тази малка книга, която с ленивия си ритъм е като истински мехлем за душата, и изведнъж започва да ти се струва, че сутрин, докато си пиеш кафето, зад чашата се е мярнала червената мантия на Крал Декември и светът е станал малко по-приятно място за живеене.
Илюстрации: Михаел Сова
„Малкият крал Декември” тук