Лира Литературно-рекламна Агенция
Исабел Алиенде е чилийска писателка, родена през 1942 г. Пише в жанра магически реализъм. Любопитен факт за нея е, че започва всяка своя нова книга на 8 януари. Много нейни книги са преведени на български, сред които „Къщата на духовете”, „Безкрайният план”, „Гората на пигмеите” и др. Предлагаме ви интервюто, което Исабел Алиенде даде за „Ню Йорк таймс”.
–––––––––––
Коя е последната книга, която прочетохте?
– „The Death of Bees” от Лиса О’Донъл. Луда история, която може да се случи навсякъде.
Кога и къде обичате да четете?
– Когато пътувам, чета от моя „iPad”. Когато съм в колата, слушам аудио книги. Чета и в спалнята, където имам удобен диван, лампа и две кучета, които ме топлят. Признавам, че съм нетърпелив читател. Ако книгата не ме грабне през първите 40 страници, я оставям. Имам една купчина четени донякъде книги, които чакат да хвана хепатит или някоя друга подобна болест, за да имам време да чета повече.
Препрочитате ли вече четени книги?
– Има толкова много за четене и толкова малко време. Аз съм вече на 70 години, но все още препрочитането не ми носи същото удоволствие като откриването на нова история, нов писател.
Кой е любимият ви жанр?
– Художествената проза. Четенето на добър роман или разказ е като да правиш любов на чисти и изгладени чаршафи: тотално удоволствие. Когато бях тийнейджърка залитах към еротичния материал. На 14-годишна възраст четях „Приказки от хиляда и една нощ”. Това e микс между еротика и фентъзи. Тогава живеех в Ливан. Сега внуците ми сигурно ще умрат от скука на сцените, които по онова време намирах за еротични. Нищо не може да се сравни с това да четеш забранена книга. Днес нищо не е забранено и човек не може да почувства вина, докато чете. За съжаление.
Кои книги ще се изненадаме, като открием във вашата библиотека?
– Имам прекалено много речници. Пиша на испански, но живея в англоговорящия свят вече 25 години с моя съпруг гринго, Уили, който си мисли, че може да говори испански. Накрая става така, че пиша по начина, по който Уили говори: испанглийски. Постоянно се лутам между двата езика.
Кои от съвременните автори защитават честта на магическия реализъм в наши дни?
– Магическият реализъм, като този през 70-те и 80-те години в Латинска Америка, не е на мода вече. Елементи от него обаче все още присъстват в творчеството на някои автори, като Салман Рушди и Тони Морисън например. Магическият реализъм не е трик, който аз използвам. Просто съм приела, че светът е много мистериозно място.
Кои книги са ви повлияли най-много като писателка?
– В тийнейджърските си години четох романи на руски, английски и френски, които ме научиха как да разказвам. Когато прехвърлих 20, започнах да чета известните автори в Латинска Америка (само мъжете, за съжаление). Те бяха толкова различни и всеки имаше собствена идентичност. „Сто години самота” от Габриел Гарсия Маркес ме накара да искам да стана писателка. Казах си: „Ако този може да го направи, значи мога и аз”.
Препоръчайте една книга на президента.
– Само една!? Бих му изпратила всички мои книги безплатно.
Ако можете да се срещнете с даден писател, жив или мъртъв, кой ще бъде? Какво ще го попитате?
– С удоволствие бих се срещнала с Марк Твен. Какъв човек само! Представям си го много колоритен, секси, красив, пълен с енергия, грандиозен разказвач, изкусен лъжец и в същото време мъж с принципи – държащ на думата си. Не искам да го питам нищо конкретно. Искам да се напие малко, след това да седна до него и да го слушам как разказва различни истории.
Ако можете да срещнете някой литературен персонаж, кой ще бъде?
– Зоро, разбира се. По възможност в легло през нощта. С маска, но без шпага.
Какво планирате да започнете да четете?
– Току що стартирах „The Patrick Melrose Novels” от Едуард Сейнт Оубън, защото всички говорят за тази книга (Не съм чела „Петдесет нюанса сиво” обаче. Прекалено стара съм за садо-мазо). Тя е 680 страници. Ще мине доста време, докато я завърша. Но на нощното ми шкафче е и „Tenth of December” от Джордж Сондърс, която чака своя ред.
Книгите на Исабел Алиенде тук
