„Жената на тигъра” от Теа Обрехт (ревю)

21.01.2013 Читатели

Людмила ЕЛЕНКОВА

Да не забравяме – на кръстопът сме – исторически, географски, психологически. Колко памет притежава 28 годишната авторка Теа Обрехт( родена в Белград, расла в Египет, живееща в САЩ), за да рови костите на предците си?

Четете я бавно. Цял митически корпус поднася с великолепния си притчов роман ”Жената на тигъра”, изграден върху балканските обреди за почитане на мъртвите, оплетен с фолклора на страха към непознатото, подплатен с трезвия хумор на съвременния ум. Който не свири на гусла до извор със самодиви, а лекува в бяла престилка.

Историята за една хуманитарна мисия обхваща сюжетно две войни – Втората световна и последната, от 90-те в бивша Югославия. Хората още са жертви на хаоса. Вместо болница за децата си, копаят лозе в търсене на обсебил ги дух. Безсмъртен е дяволът, докато те са живи, внушава текста.
Оттам образът на тигъра, преминал всички граници след разрушената от бомби зоологическа градина. И две жени, способни да овладеят инстинктите на времето – една, която винаги ще го храни безропотно, друга – да тълкува родовата памет.

В някой друг живот, отвъд пределите на човешкия. Мечтайте си!

„Жената на тигъра” тук