Лира Литературно-рекламна Агенция
След тежко боледуване почина известният поет, драматург и преводач Първан Стефанов, съобщи КРОСС, позовавайки се на БНТ.
Той е роден е в с. Чепърлянци, Софийско през 1931 г. Завършва гимназия в Годеч, а през 1952 година — Софийски университет, специалност „Славянска филология”. От 1952 до 1953 година Стефанов работи като учител в Мездра.
Автор е на повече от 20 поетични книги. Първата излиза през 1956 г., а последната – „Насрещно време и други стихотворения“ през 2005 г.
Бил е редактор е във вестник „Народна младеж“ и в списание „Младеж“ през 1953-60 година, в Българска кинематография (1961-64, 1971-72) и в издателствата „Български писател“ (1967) и „Народна младеж“ (1972).
Стефанов се изявява се като драматург на театрите във Варна (1960), Хасково (1964-66), Пазарджик (1984-90) и на Театър „София“ (1973-84, 1990-91). Заедно със съпругата си Надежда Драгова пише пиесите: „Еретици“ (1968), „Има Бог Перун“, „Женски години“, „Между два изстрела“ (1969), „Мечтател безумен“ (1972), „На война като на война“, „Дипломати“, „Насред София“, „Почти идилия“, „Свободна валенция“, „Светът е от майки роден“ (1973), „Столичани“, „Съвременна българска драма“ (1981).
Преводач е от немски, руски, полски, сръбски. Превежда на български Валерий Брюсов, Сергей Есенин, Михаил Светлов, Константин Галчински, Карол Войтила, Тадеуш Ружевич, Десанка Максимович, Душко Трифунович, Анна Саед-Шах, Инна Лиснянская и други
Носител е на редица награди, сред които сребърен медал за поезия на Международния фестивал на младежта във Варшава през 1955 година; почетен диплом „За заслуги по оценяване на полската култура зад граница“, издаден във Варшава от Полския център на Асоциацията за европейска култура SEC — Société Européenne de Culture през 1997 година.
През 1979 година Стефанов е обявен за заслужил деятел на културата, а през 2006 година печели голямата награда на Сдружението на българските писатели.
