Лира Литературно-рекламна Агенция
Сава СЛАВЧЕВ
Това, което пиша, е призив, молба към всички издатели, които наистина радеят за доброто четиво. Става дума (пак) за Даниел Пенак, простете за римата. Продължавам да твърдя, че е най-добрият френски разказвач, независимо от новите нелоши имена на Франция, новонаградените френски автори и т.н. В момента говоря за „Училищна мъка”, книгата не е преведeна на български, оригиналното заглавие е “Chagrin d’école”. Затова и отправям този апел – преведете я!
Това не е поредната книга за образованието, моделите или методите на работа. Това е книга за трудния ученик, за двойкаджията или поне за този, нарочен за такъв. Това е книга за общуването, за израстването, за любовта на учителя към работата си, за любовта на ученика към учителя, истинския учител – такъв, какъквто той трябва да бъде. Това е книга за любовта към децата и за общуването, тя може да направи всички нас по-добри в комуникационния процес при контакт с учещи. В нея има доста биографични елементи, много забвни случки и смятам, че това е автор, който трябва да бъде задължително четен (ако не изучаван) и коментиран в училище.
А за тези, които познават автора, отбелязвам, че тази година, 2012-та, излезе и последната книга на Пенак, тя носи заглавието Journal d’un corps, аз бих го превел като „Дневникът на едно тяло”, защото действието се върти около случки и събития, свързани или произтичащи от развитието на едно човешко тяло, като на места са описани детайли, които по-вманиачените четящи хора биха могли да определят и като реминисценции по Монтен.
Със сигурност е един по-различен поглед към нещата и, въпреки че едва ли бих я определил като „Илиада на вътрешностите”, както някой куражлия спонтанно си е позволил да я дефинира, книгата е много добра, достойна и задължителна за превод на български език.
Книги от Даниел Пенак тук
