Лира Литературно-рекламна Агенция
Патриша Корнуел е криминална писателка, родена е през 1956 г. Тя е авторка на множество бестселъри, от които са продадени над 100 милиона копия. Творчеството на Корнуел е популярно най-вече с книгите за героинята д-р Кей Скарпета. На български са преведени „Скарпета”, „Фронт”, „В опасност”, „Книга на мъртвите”, „Аутопсия” и много други. Тя говори пред thegavoice.com по повод новата й книга, „The Bone Bed”, която вече оглави бестселър листите в САЩ.
–––––––––––-
Как ви дойде идеята за убиеца в „The Bone Bed”?
– Когато развивам персонажи в книгите си, почти никога не знам какъв точно ще е убиецът. Оставям ги да се развиват. Постепенно, докато пиша, решавам кой какво искам да направи и т.н. Героите ми не са базирани на нещо или някого, когото познавам. Просто се появяват.
Това е дарбата на големия автор на проза, нали? Персонажите просто изникват в съзнанието.
– Май е така. Може би щеше да е по-добре, ако бях от хората, които си пишат чернови или нещо подобно, но аз така не мога. Всичко започва с изображения, които виждам в съзнанието си. Виждам и чувствам това, което вижда и чувства Скарпета. Разбира се, аз съм една идея по-напред от нея, защото разбирам по-рано какво ще се случи.
В книгата ви има персонажи, които са гей. Това е малко комплициран въпрос, но не мога да не го задам. Казват, че когато пишеш за някакъв персонаж, трябва да си като него, за да се постигне автентичност. Предполагам, че няма да се съгласите с това твърдение, но все пак – какво е мнението ви?
– Естествено, че не съм съгласна. Ако никога не си срещал човек, който е гей, е по-трудно, защото си представяш някакъв стереотип. Всъщност, няма стереотипи. В крайна сметка всички сме просто хора. Хората неразбират, че любовта си е любов, грижата си е грижа. Хомосексуалните двойки имат същите проблеми, които имат и хетеросексуалните. Като човешки същества, ние сме много повече еднакви, отколкото различни.
Кога си признахте публично?
– С партньорката ми, Стейси, го обявихме през 2007 г. Но въпросът дали съм гей или не е още от средата на 90-те. Аз никога не съм крила и не съм лъгала. Но не съм била и активистка. Съобщението, което се опитвам да предам на хората е, че нещата са много по-нормални, отколкото смятат. Няма място за чувства като омраза или страх. Надявам се, че с времето хората ще престанат да създават социални проблеми, които ни връщат назад с повече от 100 години.
Какво бихте казала на младежите, които осъзнават, че са гей и имат проблеми с това? Вие, като пример за много хора, какво бихте ги посъветвали?
– Ще кажа: „Бъдете смели и бъдете верни на себе си, защото няма по-лошо от това да живееш в лъжа”. Ако живееш в лъжа, губиш всичко. Тези деца трябва да бъдат добри хора и да бъдат себе си и да не се страхуват да кажат какви са. Това, че биологията е решила да им отреди малко по-различен път, не означава, че те са издънки, провал или нещо от този сорт. Просто са малко по-различни от повечето деца в училище, нищо повече.
Защо персонажите ви са обсебени от марки?
– Използвам марките, за да внеса повече яснота за персонажа. Да го характеризирам. Използването на конкретен бранд показва нещо за един човек. Избирам марките на този принцип, а не че се опитвам да пласирам някаква стока.
Каква е разликата между начина, по който използвате социалните медии вие и Кей Скарпета?
– Тя никога не би направила това, което правя аз. Тя работи в среда, в която всичко е строго поверително. Последното нещо, което би искала е реалното й име в „Туитър”, за да може всеки да й пише. Тя използва тази социална мрежа само, за да следи и коментира новини. Все пак тя не е автор, който се опитва да пласира книгите си. Аз, например, използвам „Туитър”, за да поддържам връзка с феновете си. Това е начин да комуникирам с тях, а и те с мен, затова съм активна потребителка на „Туитър”.
Книги от Патриша Корнуел тук
