Лира Литературно-рекламна Агенция
Книги като „Кметът на Кастърбридж“ са неувяхваща класика
Роден е преди 185 години в Дорсет, Британия. Майка му е истинска енциклопедия, що се касае до стари местни предания и истории… От баща си пък възприема любовта към формата, към детайла, тъй като той е каменоделец. Затова Томас Харди решава да опита късмета си като архитект – професия точна и творческа едновременно.
Животът в Лондон обаче се сторил на младия мъж отблъскващ
Затова предпочел да се върне в родния край – сред поръчките, които изпълнил там, бил и ремонтът на църквата в Корнуел. Опитите му да пише пък не срещали твърде голяма подкрепа – първия си роман завършил на 37, но като не намерил издател за него, предпочел да го унищожи. Да продължи да пише го убедил близкият му приятел Джордж Мередит, който вече бил направил име в областта на литературата.
И Харди наистина не се отказва, но издава първите си книги анонимно – внимание привлича едва с четвъртата, „Далеч от безумната тълпа“. Дори нея публикува анонимно през 1874-а, в подлистник и на части. За първи път книгата излиза с истинското име на автора едва 21 години по-късно.
Крачката обаче е направена и след успеха на тази история, посветена на любовта и верността, Томас Харди изоставя пергела и се хваща единствено за перото – оттук нататък той нарича себе си вече писател. Читателите се влюбват в книгата, която предлага връщане назад към природата и към естественото състояние на нещата.
Следват заглавия като „Кметът на Кастърбридж“ и „Тес от рода д’Ърбървил“
Те окончателно превръщат Томас Харди в един от най-талантливите автори на своята епоха. Във всички тези книги той показва как животът ни е низ от случайности, в който остава непонятно защо съдбата ни е приготвила всичко това…
Мнозина критици твърдят, че перото на Томас Харди е едно от най-песимистичните, раждали се в Англия. Въпреки че описва невъзможни ситуации, в сюжетите му обаче винаги има искра любов, от която да лумне, макар и за кратко, пламък. А и неговият живот не е лек – смъртта на жена му Ема през 1912-а дълбоко го наранява. Две години по-късно се оженва за своята секретарка, която е с 40 години по-млада от него. Тогава се ориентира към поезията, чрез която изразява своите душевни несгоди.
Когато Томас Харди си отива, сърцето му остава в Дорсет, а урната с праха му е пренесена в Лондон
Сред книгите му изпъква „Невзрачният Джуд“
Тя буквално взривява тогавашните норми за благоприличие. Често наричали книгата „Неморалният Джуд“ заради откровеното отношение на автора към плътската любов. Продавали романа дори опакован в хартия, без да се вижда корицата му, а уейкфийлдският епископ стигнал още по-далеч, като изгорил „Невзрачният Джуд“, показвайки отношението си към дързостта на автора.
Когато пък Томас Харди си отива на 87, настъпва колебание дали да бъде изпълнена волята му и да го погребат при неговата първа съпруга… Изпълнителят на завещанието му твърди, че неговото място е в Ъгъла на поетите на Уестминстърското абатство. Компромисът води до това, че сърцето му остава в Дорсет, а урната с праха му отива в Лондон. А за нас остава да четем книгите на писател и поет, който толкова вярва в истината, че предпочита да страда заради нея.
