Популярни и обичани заглавия събира класацията

Топ 10 на първата четвъртинка на 21. век обобщава всъщност мненията на читатели – от „Ню Йорк Таймс“ ги сумират и така се ражда тази импровизирана класация. Място в първата стотица на най-обичаните заглавия, написани през нашето столетие, гарантирано имат „Игрите на глада“ на Сюзан Колинс, романите за Хари Потър – броим ги от четвъртия, тъй като предишните излизат през миналия век, както и например „Нормални хора“ на Сали Руни.
Ето ги и първите 10 – според читателите на „Ню Йорк Таймс“, а може лесно да се превърнат във вдъхновение какво още да прочетем през летните дни

Десета по популярност е „Станция 11“
Книгата на Емили Сейнт Джон Мандел ни показва свят отвъд апокалипсиса – като следствие от грузински грип, 99% от населението на Земята измира. Пренасяйки ни напред и назад във времето, романът илюстрира колко болезнено незначително е всичко, което изгражда културата и света ни. За популярността на книгата се погрижи и сериалът на HBO от 2020 г.

Девета откриваме „Никога не ме оставяй“
Трима приятели са на фокус в книгата на Казуо Ишигуро. Романът излиза през 2005-а, като е шести поред за английския писател от японски произход. Още тогава „Тайм“ го определя за една от стоте най-красиви книги. Може да се каже, че „Никога не ме оставяй“ подготвя в най-голяма степен почвата Ишигуро да получи и Нобелова награда за литература през 2017 г.

На осмо място – „Гениалната приятелка“
Още една безкрайно обсъждана и безкрайно четена книга – от загадъчната Елена Феранте. Роман за две момичета, които израстват в покрайнините на Неапол – само дето едното от тях изчезва. След „Гениалната приятелка“ се появиха още няколко книги, които доразвиват сюжета от първата. И тук обаче сериал по книгите затвърди успеха на авторката им.

Седма е „Нашето вечно утре“
Историята започва през 80-те в една болнична стая – Сам и Сейди постепенно израстват, като ни предлагат своята трактовка за любов, тъжна и вдъхновяваща едновременно. Книгата е реверанс от Габриел Зевин към всички деца на 80-те – с техните забавления и начин на общуване. „Нашето вечно утре“ вече се отправи и към снимачната площадка – въпрос на време е да видим екранизацията.

Шеста – „Образована“
Книгата на Тара Уестоувър се превърна във феномен – документалната история разкрива откровено живота на авторката, която се ражда в семейство на мормони. Според системата Тара не съществува – нещо, с което тя решава да се пребори. Но дали не идва момент, в който искаме просто отново да се приберем у дома. Или образованието е по-ценно от всичко…

На пето място ни очаква „Пачинко“
Мин Джин Ли ни разказва една история, която се развива поколения наред – с типичната за източните култури умозрителност авторката създава роман, в който легенди и действителност се преплитат, така че в нас да остане усещането за мимолетността и красотата на живота ни. Книгата е откровена и по отношение на трудностите, с които човек може да се сблъска в Корея или Япония. Превърне се и в успешен проект на „Епъл ТВ“.

Четвърто място за „Щиглецът“
Още една книга, която се превърна в световно събитие – романът на Дона Тарт се сдоби и с наградата „Пулицър“ през 2014-а. И тук любовта и красотата се опитват да надмогнат в неравна битка над пошлото и разрушителното. Бомбен атентат преобръща с главата надолу живота на главния герой. Но дали изкуството няма да го излекува от личните нещастия… Преди 6 години се появи и филм по романа – заради книгите си пък Дона Тарт влиза в списъка на най-влиятелните хора в света.

На трета позиция откриваме „Един аристократ в Москва“
Еймър Тауълс ни връща около век назад във времето, та да станем свидетели на една необичайна дружба между осъден от болшевиките граф и 9-годишно дете. Книга за необятността на човешкия дух – при това в мракобесническа атмосфера. Тауълс напомня, че всеки затвор може да сложи начало на вътрешната свобода.

Втора е „Светлината, която не виждаме“
И тук говорим за книга, сдобила се с „Пулицър“ – романът на Антъни Доер за момиче, изгубило зрението си, и немски войник, който е майстор на радиотехниката. Пътищата им се пресичат, за да покажат, че понякога и със затворени очи виждаме светлината, колкото и да се стели мрак покрай нас. Екранизацията на „Нетфликс“ пък превърна в звезда незрящата Ария Мия Лобърти – тя дебютира именно в този филм, а отзивите за ролята ѝ бяха превъзходни.

И първо място за „Медноглавия демон“
Книгата също спечели „Пулицър“ – преди две години. Стремежът на Барбара Кингсолвър е да създаде нещо като модерен роман за Дейвид Копърфийлд. Затова и докато четем, в нас се борят гняв и състрадание. Книга за едно трудно детство, белязано от всички пороци на нашето време – и лични, и институционални. Авторката спечели за романа си и британската Женска награда за литература. А сега и това почетно признание – книга на века дотук, като резултат от симпатиите на самите читатели на „Ню Йорк Таймс“.

Лира Литературно-рекламна Агенция