Лира Литературно-рекламна Агенция
Тъмните моменти в книгите му изобилстват
175 години ни делят от смъртта му в началото на октомври през 1849-а. Тогава писателят е едва на 40, но какво и как се е случило на практика не знаем. Романтик и мистик, той става известен още приживе със своите творби. Най-голяма слава му носи мрачната поема „Гарванът“ – две години след написването ѝ си отива съпругата му Вирджиния, а след още две и самият той…
Зловещите сюжети на Едгар Алан По са подплатени всъщност от майсторско писане, което се отличава с дълбок психологизъм – как иначе героите му ще са толкова уплашени, закъсали или пък потънали в безнадеждност. Точно заплетените сюжети на Едгар Алан По поставят началото и на детективския жанр – оттук нататък незнайно количество автори ще копират криминалните му истории.
Самият той вечно е на ръба, потънал в дългове и опитващ се да превърне писането в занаят, който да го изхранва. Поезията едва ли е подходяща за това, така че започва да прави опити в прозата. Често пише така, че да задоволи изискванията на масовата публика, но в същото време талантът му превръща и най-тривиалното писание в заслужаваща си творба. Остава в литературната история с разкази като „Златният бръмбар“, с романа си „Историята на Артър Гордън Пим“, пък и с мрачния си имидж, който до днес му придава колорит.
Разгръщаме Едгар Алан По и 175 години след смъртта му – ето три забележителни сюжета
Изящна подборка от малко повече от дузина известни и любопитни разкази на Едгар Алан По. Кръвта в жилите наистина застива, докато следваме историите. Ако пък ги препрочитаме, просто се изпълваме с възхищение – става дума за класика, която и след толкова години звучи и въздейства брилянтно.
„Историята на Артър Гордън Пим от Нантъкет“
Това е цялото име на романа за млад мъж, който изживява необикновени приключения на китоловен кораб. Вълшебна, но също реалистична, на моменти като съновидение, книгата представлява единственият завършен от писателя роман. Критиката не го харесва, а и самият Едгар Алан По се изказва след време, че това е „смешна книга“. Но пък Херман Мелвил и Жул Верн не мислят така, защото я превръщат в свое вдъхновение.
Разказът, който дава името на тази подборка, е парещ и плашещ точно по мащабите на Едгар Алан По. Историята е за убийството на старец – и е разказана от самия убиец. Хладнокръвно и жестоко извършено престъпление, което смразява с безчовечността си – жертвата е нарязана и скрита под пода. Едва халюцинация, че сърцето ѝ продължава да бие и там, издава извършителя. Смята се, че „Сърцето издайник“ е една от най-брилянтните творби в стила на готиката – пък и наистина връх в творчеството на Едгар Алан По.
