Лира Литературно-рекламна Агенция
Така сами се чувстваме по-значими
„Чела ли си тази книга?“, пита ни приятел, а ние изстрелваме автоматично: „О, да!“ Дали защото ни е страх, че ще се изложим, или пък просто искаме да ни харесат повече, но често прибягваме до откровена лъжа именно когато става дума за книги. После дълго сме на тръни дали няма да стане дума за нещо конкретно от сюжета. Реагираме на база обща култура, сипем оценки и дори критикуваме… и си даваме обещанието наистина да я прочетем.
Когато обаче срещата приключи, бързо забравяме за намеренията си – и така до другия път. Любопитното е, че най-често послъгваме за прочетена книга, когато става дума за някоя знакова творба – от онези класики, чиито заглавия срещаме непрекъснато. Често сме гледали и тяхна екранизация, така че лъжата ни се струва съвсем дребна… но дали наистина е така?
Ето десет книги, за които най-често лъжем, че сме прочели
„Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин
„Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.“ Така започва преводът на Жени Божилова на известната книга. Даже може да се каже, че наред с „Ана Каренина“, това е едно от най-известните начала на книга в света на литературата въобще. Което въобще не означава, че сме събрали ентусиазъм да прочетем и останалото.
Книгата излиза през 1813 г. и донякъде повтаря сюжета на „Разум и чувства“ – включително и успеха ѝ. Основни герои по страниците са семейство Бенет с петте им дъщери. Перипетиите по тяхното омъжване са просто невъзможни за описване… но достойни за прочитане.
„Одисей“ на Джеймс Джойс
Едно от иконичните произведения в световната литература, „Одисей“ е костелив камък за повечето читатели. Дебелият модернистичен роман описва един-единствен ден от живота на Леополд Блум. Книгата е трудна всъщност и за превеждане и издаване. Макар че е създадена още през 1922-а, тя излиза у нас през 2004 г. в превод на Иглика Василева.
„Моби Дик“ от Херман Мелвил
Още една класика, която прекрачва рамките на епохата, в която е създадена, а заедно с това представлява изпълнено с ерудиция и блестящ литературен стил четиво. Благодарение на характера и стила си, „Моби Дик“ неведнъж е поставян на трона на големия американски роман. На практика това са две книги, вплетени една в друга – капитан Ахав преследва огромния бял кит Моби Дик, на фона на това приключение обаче израства и философската история за човешкото съществуване, което прави книгата неповторима.
„Война и мир“ на Лев Толстой
Може да се каже, че това е универсална както за всяка епоха, така и за всяка библиотека, книга. Наред с това, Толстой и Достоевски са може би двете най-големи имена на руската литература изобщо. Пък и епичният роман според критиката отваря нова страница и за европейската литература. За първи път „Война и мир“ излиза на български едва 26 години след издаването си. Преводът е на Михаил Маджаров. Въпреки славата си обаче поколения читатели странят от нея заради огромния ѝ обем или пък заради пространния сюжет на тази епопея, проследяваща съдбата на пет семейства по времето на Наполеон.
Библията
Тук се намесва вече и религиозен елемент – трудно е да признаеш, че разтваряш Библията само по изключение или пък, ако четеш от нея, то е наслуки, а може би и търсейки конкретна информация. На практика обаче Библията съдържа основите на нашата цивилизация – в нея е всичко, което сме! При това говорим за сборник, съставен от няколко десетки самостоятелни книги, наричани обикновено „свети“ или „свещени“, което спомага още малко да разберем значението ѝ.
„1984“ на Джордж Оруел
Публикувана преди точно 75 години, „1984“ ни отвежда в супердържава, раздирана от вечни войни и подложена на тотален контрол. Главен герой по страниците е Уинстън Смит, който отговаря за пропагандата и който мечтае за бунт срещу Големия брат. Историята му започва на 4 април 1984-а – оттук и името на книгата. Иначе могат да се прокарат любопитни паралели – в света съществуват само няколко супердържави, чиито корени лесно можем да открием и днес.
Оруел създава един от най-потискащите и тъмни романи в историята на литературата, за който най-често се казва, че е пророчество. Всъщност единствено „Процесът“ на Франц Кафка се доближава със своята безнадеждност до „1984“.
„Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин
Епичният фентъзи роман е писан в продължение на 12 години – действието в него се развива в т. нар. Средна земя. Обемната творба обединява общо шест книги, които по традиция се издават в три тома. Влиянието ѝ върху съвременната култура е огромно, а митологичният свят на писателя на практика до днес не е разгадан напълно. Обширният списък с герои и взаимосвързани действия дори кара Толкин да състави указател на имената, който той предоставял да преводачите на книгата. И така обаче „Властелинът на пръстените“ е костелив камък – с всичките си препратки към различни митологии, философията и религията. Затова и макар да е култ, се е превърнала в невъзможна за прочитане от незнаен брой читатели.
„Великият Гетсби“ от Ф. Скот Фицджералд
Книгата излиза преди 99 години и бележи срива на американската мечта, озвучен от епохата на джаза. Важните теми, които нахвърля писателят, семплият, но ефектен стил на книгата превръщат романа в най-четения, написан от американец, през миналия век. Въпреки това обаче често остава и непрочетен – заради екранизациите или заради усещането, че вече знаем всичко за тази книга, в която Гетсби така и не доживява до последната страница.
„Ана Каренина“ от Лев Толстой
Втора книга от руския писател в класацията – може да се каже, също толкова дебела… Именно „Ана Каренина“ обаче е най-амбициозният и може би най-важен роман на Толстой. Любовната история се развива на фона на едно феодално общество и представя десетина герои. Ана и Вронски са вечни образи, а прелитащите влакове само чертаят основите на една бъдеща трагедия. Харесван и обожествяван, „Ана Каренина“ до днес е в челото на всички литературни класации, което може би отблъсква много читатели, които имат усещането, че знаят всичко за книгата. Така или иначе обаче прочитът ѝ е от основополагащо значение, ако обичате хубавата литература!
„Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър
Холдън Колфийлд е главният герой на книга, която бори предразсъдъците и митовете. Той точно е напуснал училище и Ню Йорк се превръща в сцена на размислите му за живота и смъртта. Книгата улавя променящото се следвоенно общество в САЩ. И може би е толкова дръзка, че става една от най-заклеймяваните в американската литература – и това е още един довод да я прочетете…
