Лира Литературно-рекламна Агенция
Традициите на страната ни водят в древни времена
Бхарата бил велик воин и владетел – присъединил навремето към страната си огромни територии, в които попадат например днешни Пакистан, Иран, Узбекистан и много други. Империята му носела неговото име. А то означавало „грижовност“…
„Ние се събираме, за да се грижим за нашата планета“ – това се казва пък векове по-късно в статия на сегашния министър-председател на Индия Нарендра Моди. Думите му бяха по повод събирането на държавите от Г-20. Точно там на табелката пред Моди вместо добре познатото Индия през изминалите дни беше изписано Бхарат.
Сега остава времето да покаже дали наименованието Индия ще остане в миналото – и лека-полека ще свикнем с древното санскритско име на огромната страна с население от 1,4 млрд. души. Макар че в света на Шива и Брахма дори времето е относителна категория. Нали и за великия Бхарата се носи легенда, че ще царува над всички на Земята и ще е скъпоценният камък не само на своята раса, но и на целия човешки род. А ето че сега наследството му оживява…
Индия винаги е привличала погледи – разтваряме стари и нови книги, в които заменяме добре познатото наименование с чуждо звучащото засега Бхарат
От Бхарат на Херман Хесе
Още родителите на нобеловия лауреат живеят и работят в тогавашна Индия – те са християнски мисионери. Да отиде в древната страна за него се превръща в голяма мечта. Сбъдва я, когато е на 34. И по един неповторим начин в книгите му се сливат европейския хуманизъм, идеите на Юнг и индийската философия. Две години след пътуването до Индия излизат и записките на писателя оттам, наречени простичко „От Индия“ – или „От Бхарат“, ако трябва да осъвременим заглавието на класика. После следват много книги, които доразвиват усещанията му и преплитат вековното наследство на Бхарат с европейските идеи, в чийто център е човекът.
Голяма книга за Бхарат
Има чудесни български пътеписи и проникновени погледи в миналото на Индия – точно в наследството, завещано от славния Бхарат. Сред тях избираме „Голяма книга за Индия“ на Румяна Николова и Николай Генов. Преди петнайсетина години те издадоха и друга книга за древната страна – „Никой не си тръгва от Индия завинаги“. Пък и Бхарат никога не си е отивал, както става ясно днес… Що се касае до „Голяма книга за Индия“, тя наистина впечатлява с мащабността си. Третата сред „големите книги“ на тандема, по страниците ѝ има 2000 снимки, а самият разказ е разположен на близо 800 страници. Но и това е малко, когато говорим за обвития в легенди Бхарат!
Пътуването до Бхарат на един португалец
Гонсало М. Тавареш копира пътя на Вашко да Гама отпреди пет века. Отпратките обаче не свършват дотук – учен, поет и писател, Тавареш построява своята „Пътуване до Индия“ като „Лузиадите“ на големия ренесансов портукалски поет Камойнш. Героят пък се казва Блум – точно като в „Одисей“. Но лутанията му не са из един град, както е в книгата на Джойс, ами по половин планета. След всички положени усилия следва и твърде песимистичният извод, че епохата на романтизма и приключенията, на откривателството отдавна е минала, а Изток или Запад, прагматизмът е победил навсякъде. С други думи, и легендите за Бхарат са просто отсенки от едно заглъхнало славно минало.
За Бхарат от първо лице – поясненията на един йогин
Въпреки името върху корицата, автор на „Вътрешните учения на философиите и религиите на Индия“ е американец. Уилям Аткинсън популяризира още към края на по-миналия век източните философии в Америка. Преподава и йога курс с философия, като по този начин разчиства пътя за т. нар. „ню ейдж“. А тази книга, която издава като Йоги Рамачарака, разкрива произхода на много от ученията в Бхарат. Авторът отива и по-надалеч с твърдението си, че душите на древните мъдреци са се преродили в наше време (респективно, негово – към края на 19. век) във великите мислители и философи, които познаваме днес.
Бхарат звучи странно за света, но за хиндуистите то е вратичка към минало, в което властват легенди, а Космосът търси изконната си хармония. Някои виждат в това отражение на политическите процеси в страната, а за други е възстановяване на историческа истина. Или свързаност, ако щете – нали с този лозунг Индия председателства и Г-20… „Една Земя, Едно семейство, Едно бъдеще.“
