И в тази игра имаме родни царе и царици
Фигурите на дъската са общо 16 – два пъти по толкова, ако трябва да смятаме и белите, и черните. Но пък веднага се сещаме за поне няколко истински майстори в играта, които са именно българи. Сега стискаме палци новата царица да е Нургюл Салимова.
Едва навършила 20 преди няма и три месеца, повече ѝ подхожда да е принцесата на родния шахмат. Част е от поредното даровито поколение – заедно с една Габриела Антова например. През последните години двете се надпреварват с успехите си. Габриела става например шампион на Панамериканските университетски игри, а Нургюл веднага ѝ отвръща с победа в турнир за… мъже в Италия. Като там побеждава трима гросмайстори, сред които и знаменития Найджъл Шорт.
Разбира се, Нургюл Салимова е шампион и на България, а личният ѝ коефициент (ЕЛО) сега е 2403. Максималното ѝ постижение е с много близка стойност – 2425. Гросмайстор е от 2019-а, а пък с шах се занимава от четиригодишна.
Роденото в Крепча момиче пише история – и нова страница за родния шахмат след имена като Веселин Топалов, който е световен шампион за мъже, или пък Антоанета Стефанова – тя е със световната титла при жените. За да стане ясно колко популярен е шахматът у нас, ето още един факт – само три страни, наред с България, имат световни шампиони и при мъжете, и при жените. И това са Русия, Украйна и Китай. Наред с многото ни останали успехи…
Но докато стискаме палци за Нургюл, нека разтворим и книги, в които шахматът е заслужил главна роля
„Дамски гамбит“ заслужава да е първа
Заглавието ѝ е точно като за случая – пък и напоследък е сигурно най-популярната книга, в която се играе шах… По страниците Бет живее в сиропиталище, а шахматната дъска се оказва бягство от всичко сиво в живота. Изпълва всяка партия с наслада и навлиза в територия, запазена дотогава за мъжете. Но много по-сложна е партията, която разиграва сама със себе си. Уолтър Тевис пише романа си през 1983 г. Книгата се превръща в голям хит близо 40 години след смъртта му – с екранизацията, която предлага „Нетфликс“.
Партия на живот и смърт
Габриела Сааб изучава много исторически източници, за да създаде своята „Последна партия шах“. Действието ни пренася в Аушвиц, където една млада жена е принудена да се бори за живота си по странен начин. Един от ръководителите на лагера я избира за спаринг партньор, преди тя да се превърне в поредната безименна жертва на нацистите. Дали обаче шахматните фигури ще ѝ помогнат да се пребори за човешкото – дебютът на Сааб дава отговор и на този въпрос.
Мистерия с шахматни фигури
Играта с най-много загадки – такава представа гради в очите на тийнейджърите Маркъс Емерсън. И им предлага партия шах в четвъртата част на своите популярни истории, наречени „Дневникът на един нинджа”. Главоблъсканицата му е чудесна за събуждане на интерес към играта, тъй като Маркъс Емерсън пише и рисува едновременно. Сега шахматните фигури са ключ към мистерия, която всяко хлапе ще поиска да разгадае.
Игра като приказка
Щом намесихме децата, ето нещо, което може да разпали още повече интереса им към шахмата. При това то идва от български автор – Павлин Иванов. По страниците на „Шахмат за деца в приказки и примери“ среща си дават най-различни герои, като по един увлекателен начин те въвличат малките читатели в темата за шахмата и разказват историята му. Нищо чудно да се наложи да изиграете и партия-две шахмат у дома – просто такъв е ефектът от книгата!
И накрая – шахматни приказки за големи
Николай Петков ни превежда по един изключителен начин през историята на древната игра. Той вече създаде „Шахматни етюди или 32 бели полета” – като представи в нея личности от ранга на Борис Годунов, Ел Греко, Андерсен, Ботвиник, Фишер или Каспаров. Това, което ги свързва, както се досещате, е именно шахматът. „Шахматни етюди или 32 черни полета“ е нещо като продължение – и тя също дава простор не на шахматна теория, ами на удивителните ситуации, които поражда играта. Авторът разказва за съдбата на най-големите – за техните трудни мигове и провали. А всяка история е като партия шах…