Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Преди приблизително четири милиарда години една адски гореща, съскаща и клокочеща планета невъзмутимо въртяла своите кръгчета около Слънцето. Изведнъж обаче се случило нещо странно. Насред цялото това съскане и клокочене възникнал животът.
Така започва „Мистерията на живота“ на Ян Пол Схютен, преведена ловко от Мария Енчева. Оказа се, че тази разкошна енциклопедия „за деца над 10 години“ е популярна и сред възрастните читатели в Нидерландия. И ако я зачетете, ще разберете защо. Твърде е възможно да попълните пропуски в познанията си за гените, морското дъно, най-големите замърсители на Земята, че дори и за любовната игра. Знаете ли, че всяка клетка в тялото съдържа около 30 000 гена? А ако детето ви попита дали синът на Меси ще бъде добър футболист един ден, какво ще отговорите? Какво ще му обясните за причините, поради които едни хора вярват в Бог, а други не? За количеството червени кръвни клетки, които се образуват, докато четете това изречение?
„Докато четеш това изречение, в тялото ти ще се образуват около 10 милиона червени кръвни клетки. Те са досущ като камиончета, които пренасят кислород към всяка точка от теб… Този и всички останали процеси в човешкото тяло се управляват от мозъка, който е изграден от около 86 милиарда мозъчни клетки. Те превръщат главата ти в суперкомпютър. С него можеш да правиш неща, на които не е способен нито един компютър в света.“
Изследователите нямат проблем със своите проучвания, но да се обясни сложната научна материя с прости думи, е нещо различно. Йеле Рьомер, директор на Природонаучния музей в Ротердам, обръща внимание, че авторът на „Мистерията на живота“ Ян Пол Схютен обяснява блестящо дори най-заплетените неща, без да пренебрегва разнообразието от подходи и гледища. Освен това Схютен не се колебае да признае, че около възникването на живота и човешкото развитие има още много неизвестни. Тъкмо това ѝ е хубавото на тази енциклопедия: подклажда любопитството и кара читателите да си задават все нови и нови въпроси. Фактите са умело балансирани с изображенията, а сърдечността и свежото чувство за хумор на автора умножават ползите от четенето.
И така, чехълчето е живо, а роботът не е. Ей това е най-голямата разлика между тях. Но между тях има и прилики. Например и двете са направени от мъртва материя. Всичко, което виждаме – а също и онова, което не виждаме, – е изградено от атоми и молекули. Те представляват миниатюрни тухлички, от които е направено всяко нещо във Вселената: от чехълчетата до дърветата, звездите, планетите, чувалите със заешка храна, чичо ни, краставиците, чорапите, облаците, сметановите торти. Дори Лейди Гага е съставена от атоми. И тези атоми са напълно мъртви. Мъртви като тухла, като бучка глина или като парченце лего. Как е възможно тогава от всички тези мъртви атоми да възникне живот?
Истина ли е, че една от най-големите мистерии на света е възникването на аминокиселините, съответно и на ДНК молекулите, които ги превръщат в белтъци? Вярно ли е, че животът без белтъците би бил невъзможен? Ако птиците са наследници на динозаврите, защо твърдим, че динозаврите са изчезнали? Вредни ли са половинчатите истини? И не на последно място: наистина ли е толкова привлекателна тази книга, колкото изглеждат първите ѝ страници, украсени с весели илюстрации?
Тук две мнения няма. „Мистерията на живота“ наистина е ценна, при това и за деца, и за възрастни, които искат да си припомнят едно-друго или да се запознаят с факти, които са им убягнали. А ако ти предстои да станеш родител и искаш да си компетентен по „всички фундаментални въпроси на битието“, изобщо не се колебай.