Лира Литературно-рекламна Агенция
Читателите на Лира.бг предложиха как да съхраняваме най-ценното
Попитахме ви дали си записвате цитати от книгите, които четете – и получихме наистина пъстра палитра от отговори! А идеята за тази тема дойде от носталгията по времената, в които старателно си водехме записки – подчертавахме и оцветявахме с флумастер. Така се раждаха истински книги на мъдростта, но написани на ръка. Ако сте на средна възраст или малко повече, със сигурност имате някой тефтер, забравен по рафтовете вкъщи.
Днес живеем във времето на цитатите, които ни заливат отвсякъде, и сякаш малко сме преситени от подобни мъдрости… Поне така си мислехме, защото вашите отговори по темата ни убедиха, че казаните на място думи винаги са силни и си струва да ги съхраняваме. Сменил се е обаче начинът, защото в наши дни техниката също помага да пазим казаното в книгите. Един ги снима, друг просто запаметява постове във фейсбук… най-важно е желанието да научаваме нещо ново, пък и да откриваме бисерите на любимите си автори.
Ето обаче няколко мнения за това дали е важно да си записваме цитати – пък и как да го правим. Събрани са от страничката ни във фейсбук… просто от вас, нашите читатели.
Христина Чопарова: „Маркирам местата на цитатите в книгите с лепящи цветни лентички. Идеята да мога да се връщам при необходимост към тях, не и за да правя колекция от извадки.”
Любомир Бумбаров: „Понякога ми се е искало цялата книга да препиша!”
Кремена Колева: „О, да. Имам си няколко тетрадки у нас с такива цитати. Мога да издам сборник „Събрани извлечения“. Ето един: „… когато избираш, нещо или някой остава неизбран, една пътека изчезва завинаги, неизследвана.“ („Танцът на невъзможните мечти“, Сара Оклър)
Кремена Кръстева: „Щом някой цитат ми хареса, без значение дали книгата е на хартиен или електронен носител, си го отмятам по най-удачният и съхраняващ начин (Bookmark, Notebook, листчета, отметки и пр.) Не съм обединила в тетрадка всичко, но може би трябва да го направя. Ще бъде интересно, да си ги чета от едно място. Според мен всеки си има свои „ценности“, които го докосват и оставят отпечатък в неговото съзнание, а дори някои стават част от речниковия му запас.“
Благовеста Катевска: „Някога записвах. Сега снимам с телефона. Имам си специална папка в Драйва.”
