Певицата Камелия Тодорова ще преиздаде политическите мемоари на дядо си Коста Тодоров, съобщи novini.dir.bg, цитирайки „Блиц”. Книгата „Изповедта на една луда балканска глава“ (1942) е писана в САЩ, а през 1994 г. е издадена и на български.
“Предложиха ми да я преиздам, което е страхотно, защото в нея има много важни исторически събития и би било полезно хората да ги знаят”, споделя певицата.Тя ще представи новото издание на рождения си ден (21 януари), а на книжния пазар ще се появи през февруари.
Коста Тодоров е роден в Москва, майка му е македонка, баща му е офицер, емигрант в Русия след неуспешния преврат срещу княз Батенберг. Кръстен е от Радко Димитриев, има двама братя Кирил (загинал при обсадата на Одрин) и Васил (кадет в Русия, доброволец в Руската армия, убит е като участник в Доброволческата армия на ген. Марков 1918 г.) и сестра. Установяват се във Варна. Изключен е от Военното училище за буйство. Попада в средата на македонстващи анархисти и заминава с чета в Македония, осъден е задочно на смърт в Солун заради обесването на един турчин. Заедно с арменски революционери подготвя атентат срещу султана в Цариград и бяга с руски кораб в Бургас. През 1906 г. го изпращат да следва в Одеса.
През 1914 г. се записва доброволец в Чуждестранния легион. След деветоюнския преврат той публикува „В страната на розите… и кръвта
Издава сп. „Сила”. Жени се за Надежда Узунова, видна цигуларка. През 1920 г. се ражда синът им Кирил (негова дъщеря е певицата Камелия Тодорова).
Стамболийски го назначава за генерален секретар на българската делегация по сключването на мира. И той, както Петкови, посещава салона на г-жа Менар-Дориан. Назначен е за пълномощен министър от Михаил Маджаров и по-късно за помощник главен секретар на МВнР и посланик в Белград.
Деветоюнският преврат го заварва в Швейцария. Подава си оставката и участва активно, заедно с Райко Даскалов и Ал. Оббов в отпора срещу деветоюнското правителство и в организацията на земеделската емиграция в Югославия.
Живее в Париж. Работи като кореспондент на сръбски вестници и като посредник на сръбски износители. Получава френски паспорт. Посещава САЩ през1927/28 г.
Взема участие в организацията на защитата на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес и подпомага парично майка му. През юни 1935 г. се завръща за кратко в страната. През 1938 г. е интерниран в Ямбол и окончателно изгонен от страната. При сключването на Мюнхенското споразумение връща своя орден на Почетния легион. Заминава сам за САЩ, където започва неуспешно пак сладкарство. Там публикува статия – „Значението на Балканите изпъква” – статия в Ню Йорк Таймс. На 01.03.1941 г. пише на Чърчил с желание да участва във войната. Заминава за Йерусалим и участва в образуването на Българския Национален Комитет. Заминава за Лондон и говори по радиото. На 19.10.1940 г. той и Мацанкиев са осъдени задочно на смърт в София. През февруари 1942 г. се завръща в САЩ, където написва спомените си – „Изповедта на една луда балканска глава“, книга преведена от Клавдия Заимова.
Умира като изгнаник в Париж на 11.01.1947 г. и е погребан в гробищата на Монтмартър близо до площад Клиши.
Източник: bg-history.info