Елица ПЕЧЕВА, Хеликон Плевен
Може би, още в началото трябва да отбележим, че романът е по истинска история. „Толкова близо до хоризонта“ разказва за един най-щастливите и в същото време най-трудния период от живота на авторката. Самата Джесика Кох споделя, че са й били необходими години, за да успее да превъзмогне болката и да се осмели да сподели своята история. Без съмнение героите, с които ще се срещнете, са изградени пълнокръвно, но и как да не са?! Герои, които ще заживеят във вас, след като приключите книгата. Автентични характери предизвикващи моментална симпатия… усещаш ги, съпреживяваш историята им, после оставаш опустошен. Герои, които ще ви научат, че въпреки ударите, които животът ни поднася, щастие има, дори и за кратко. Такива истории ни карат да оценим, това, което имаме.
Романът ни запознава със седемнайсетгодишната Джесика Кох, но за неин късмет или не, тя среща Дани − красив, самонадеян, с профил на играч. И между тях пламва искрата. Дани обаче пази ужасяваща тайна от миналото, която не само може да развали отношенията им, но и трагичният край е неизбежен. Важно е, че въпреки цялата болка, през която Джесика преминава, тя успява да продължи напред. И точно човекът, който донася болката, я учи как да се справи с нея. Дани има интересна философия за живота − Живей сега, живей пълноценно – която й оказва силно въздействие.
Засегнати са теми за безусловната любов, смелостта да обичаш въпреки всичко, крепителната сила на приятелството и подкрепата на близките. Както и прибързаните нападки на обществото, невъзможността или нежеланието да разберат, преди да „издават“ тежките присъди, преди да заклеймяват.
Книгата предизвиква дъга от чувства: тъга, гняв, безнадеждност, чувство за несправедливост, но също и цвят на радост.