Лира Литературно-рекламна Агенция
Зимните уикенди, особено празничните, са възможност за едно от любимите ни занимания – отпускане с книжка в леглото. За това прекрасно явление дори има измислена дума: Librocubicularist. Но колко от нас все още четат в леглото, пита в едно свое есе за в. „Гардиън“ Хауърд Джейкъбсън, носител на наградата „Букър“ за 2010 с „Въпросът на Финклер“.
Ето какво пише още авторът:
„Мисля, че някой би могъл да напише цяла книга за четенето в леглото. Вече има една чудна книга – „История на четенето“ от Алберто Мангуел, но си мисля в частност за причините и начините на четене в леглото: от кога продължава, какви промени в него донася навлизането на електричеството, залезът на личното пространство. Чудя се дали оттеглянето с книга в леглото е по-рядко явление днес, в ерата на толкова много разсейки, в сравнение с миналото.
Звучат като въпроси за дълга история, но всъщност е доста кратка история. Универсалната грамотност не властва от дълго време. Нито пък лукса да спиш сам. Надали е било много забавно, когато трябва да делиш леглото си с още петима, като един от тях се кикоти на Смолет, друг истерично вика Хийтклиф, а свещта бавно догаря. Е, може и да е било забавно по някакъв начин, да четат всички задно. Знаем ли?
А сега разполагаме с необходимите условия да четем необезпокоявани през нощта. Но колко от нас се възползват?
Не размахвам обвинително с пръст. Мина цял век, откакто за последно прочетох книга в леглото. Някога не можех да заспя докато не прочета поне 30 страници от някой роман. Наистина, да заспя в прегръдките на Елизабет Бенет или Дамата с кученцето беше по-сладко, отколкото да отплувам в Сърцето на Мрака, или да открадна някое досие за Магуич, но при всеки един от тези случаи сънят ми беше дълбок. Сега гледам новини до късно. Други препускат през колекциите си от филми. Но министрите не осигуряват добра почивка. По-добре Семейство Сопрано пред Тръмп за Идиоти (Или Идиоти за Тръмп?), но нищо от това не е като прелистването на хубава книга. Не казвам, че разликата е само качествена. Просто твърдя, че в четенето на книги в леглото има много повече интимност, което може би има нещо общо с възглавниците и чаршафите, а също и най-вече – със самия процес на движение на очите по страницата.
Думите държат читателя зает по всяко време, но винаги усещаш кога си си заслужил съня, след като си се борил с ангела на значението в края на дългия ден. Няма значение колко силна е вътрешната борба. Четящият в леглото човек има аурата на заспиващ спокойно. Нека да сме честни: да видиш някой свой любим човек, облечен във фланелена пижама, да прелиства страниците на светлината на свещта, понесен от дара на думите е много по приятна гледка от това да го гледаш на ръба на креслото, да хапе кокалчетата на стиснатите си юмруци, да отпива водка и да се чуди как ще бъде разкрита следващата сделка с наркотици.
Мисля за майка си, някогашен запален читател, и за баща си, който не прочиташе и думичка, но спеше спокойно до нея, сигурен, че тя е някъде далеч в ума си, но тялото й е точно до него, на една страница разстояние.“