Вярвате ли в живота след смъртта?

Много хора вярват в духове и в живот след смъртта. Поне трима от сто американци съобщават, че са преживели т. нар. „Преживяване, близко до смъртта“ (ПБС), или Near Death Experience. Обикновено това включва усещането, че си мъртъв, чувство, че си отделен от тялото си, срещи с мъртви хора, тунел към отвъдното и т.н.

Има различни случаи, но какво казва науката по този въпрос?

Статия на невролога Дийн Мобс от университета в Кеймбридж и Каролин Уот от Единбургския Университет твърди, че „противно на общоприетото схващане, изследванията показват, че в тези преживявания няма нищо паранормално. Близките до смъртта състояния са израз на специфично функциониране на мозъка по време на травматични, а понякога дори безобидни наглед събития.“

Мобс и Уот отбелязват, че много от класическите симптоми на ПБС са съобщавани от хора, които никога не са били в пряка смъртна опасност. Това предполага че усещането, че човек е близо до смъртта е достатъчно силно и травматизиращо, за да предизвикат подобно преживяване.
Сюзан Блекмор, автор на „Преживявания, близки до смъртта“ (1993) отбелязва, че много ПБС (еуфория, чувство, че се движиш през тунел, изпълнен със светлина и пр.) са чести симптоми при лишаване на мозъка от нормален приток на кислород.

Преживяване, близко до смъртта може да възникне и при опит да се интерпретират необичайни физиологични и психически състояния. ПБС включва усещането, че човек не е жив в обичайния смисъл на думата.

Изследванията на Уот разбиват и друг мит: че има хора, които  „са се завърнали от мъртвите“ – ако под „мъртви“ следва да разбираме „хора в състояние на мозъчна смърт“.

Никой не е оживял след мозъчна смърт (която погрешно също се нарича „Преживяване, близко до смъртта“). Много хора са се възстановявали след спиране на сърдечната дейност за кратък период от време – понякога 20 или повече минути, но всеки, който би се възродил след мозъчна смърт ще бъде с трайни и непоправими увреждания и със сигурност няма да бъде в състояние да разкаже каквито и да било преживявания.

„Твърденията, че някой е оживял след мозъчна смърт са мит“, твърди Уот. „Съобщения за ПБС са правени от лица, изпадали в някакъв вид предсмъртно състояние – спиране на сърдечната дейност, например. Любопитното е, че 82% от лицата, преживели подобно предсмъртно състояние не съобщават за ПБС. Това до голяма степен оборва схващането, че предсмъртното състояние може да даде поглед към живота след смъртта.“

Уот вярва, че ПБС допада на хората, защото им харесва идеята за оцеляване след телесната смърт. „Някои хора намират тази идея за успокояваща“, казва той, „защото, предполагам, ние не сме като другите биологични организми на нашата планета.“

Фактът, че ПБС се оказват предизвикани химически и могат да бъдат обяснени с неврологични механизми, предполага че тези преживявания са по-скоро естествени, отколкото свръхестествени.

Източник: Near-death Experiences Explained, Discovery News

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔