Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Сърцето се смята за жизненоважно, защото помпа кръв през тялото, мозъкът е обект на възхищение, защото всяка секунда бълва удивителни хрумки. Червото обаче… За него просто ни е срам да говорим. А то, също както сърцето и мозъка, представлява същински шедьовър откъм строеж, „интелигентност” и отговорност за правилното функциониране на човешкия организъм.
„Ние, хората, всъщност знаем една истина още от праисторически времена: усещането в корема има голям дял в начина, по който се чувстваме”, напомня Джулия Ендерс. „Много ни е „спечено“ или „пълним гащите“, когато ни е страх. Ще се „омажем до уши“, ако нещо не ни се получи. „Преглъщаме разочарованието си“, трябва първо да „смелим“ поражението си, злобният коментар оставя „горчив вкус“. Влюбени ли сме, имаме „пеперудки в корема“. Нашият Аз се състои от глава и корем – и вече не само на равнището на езика, а все по-често и в лабораторията.”
Едва ли някога сте чели „page-turner” по тази толкова деликатна тема. Изгряваща звезда в областта на науката, Джулия Ендерс разяснява магията на чревната дейност, придавайки на храносмилателния процес някакво фантастично очарование. Книгата й засяга изключително важни теми като: капацитет на имунната ни система; роля и развитие на чревната флора (кои са злотворните и кои добрите бактерии); действие на антибиотиците, пробиотиците и пребиотиците; строеж и нервна система на червото, синдром на раздразненото черво и връзка със стреса и депресията; стомашно-чревни инфекции и причинители на чувствителността към определени хранителни продукти.
Освен с увлекателно поднесени научно документирани факти за работата на червата и нашите издевателства над тях, Джулия Ендерс ще ви изненада с мъдрото си отношение по темата за чистотата и хигиената, една област, в която митовете нямат край:
„Целта при почистването е да останат по-малко бактерии – а не съвсем никакви. Дори лошите бактерии могат да са добри за нас, доколкото тялото, имунната ни система, ги използва за обучение. Няколко хиляди салмонели в мивката са за имунната ни система като разглеждане на забележителности. Чак когато салмонелите станат прекалено много, вече е опасно. А бактериите стават много, когато намерят идеални условия за това: защитено помещение, влажна топлина и от време на време вкусна храна.”
„Черво с чар” отговаря на въпроси, които засягат всеки, нищо че ги обсъждаме с цял арсенал от ненужни гримаси: как вътрешните ни органи транспортират погълнатата храна, защо се случва киселинният рефлукс, какви сигнали разменят мозъкът и червата, на какво се дължи нетърпимостта към глутена, фруктозата и лактозата, кое отключва алергиите, оригването, гаденето и повръщането, какви следва да са съставът и консистенцията на „собствената продукция” (сръчен евфемизъм за изпражнения) и много, много други.
Сприхавостта, радостта, несигурността, самочувствието или смущението не идват само от главата, категорична е авторката. Ние сме хора с ръце и крака, полови органи, сърце, бели дробове и храносмилателен тракт. „Ментализацията на нашата наука дълго време ни оставяше слепи за факта, че нашият Аз е повече от мозъка”, отбелязва Джулия.
Но изследванията на червата допринасят за това философското твърдение „Мисля, следователно съществувам“ да бъде поставено под съмнение. В крайна сметка мозъкът може да е повелител на нашия Аз, но не управлява всичко. В този смисъл Джулия Ендерс спокойно може да допълни Декарт: „Чувствам, следователно мисля, значи съществувам“.