Лира Литературно-рекламна Агенция
Силата й става много по-голяма, ако я зачетем на глас, казва Ясен Николов. Преди близо десетина години той създава своята фондация „Деца на България“ с една-единствена цел – да помага. Вярва, че за да се роди нещо добро, първо трябва да засадиш съответното семе. Така че Ясен – заедно с приятелите и съидейниците си, е градинарят, който се грижи да се проявяват Доброта и Любов, Надежда и Доверие наоколо ни…
Ясен твърдо вярва, че книгите също ни помагат да станем по-добри. Когато зазвучи на глас, казва той, едно произведение разкрива пълния си потенциал. Така книгите ни помагат да си общуваме и в същото време да си помагаме да израстваме и ние.
Кампанията „Жива книга. Живо слово“ на фондация „Деца на България“ показва нагледно как се случва този процес. Но с Ясен си говорим за много повече неща – и за цитатите в интернет, и за това как книгата в наше време е предмет. Вижте какво ни казва, а после почетете някому на глас. Той ще ви е благодарен. Вие ще сте щастливи.
– Как се роди идеята да се четат книги на глас?
– Идеята се роди от познанството ми с именити автори и публични лектори. Фондацията, която основах и която водя, откри нова програма. Дълго време размишлявах: „Добре, ще помагаме на хората с дрехи или одеяла, или с храна, но има ли нещо, което е истински важно за нас?“ Тогава си казах, че няма нищо по-важно от храната за душата. Защото човек изяжда храната и я забравя, вижда мил, подкрепящ поглед, но и него забравя… А една книга, текст, изречение или дума може да промени живота завинаги. Колкото и да е вкусна една паница леща, тя много трудно може да повлияе пътя на човека. Преди няколко години пътуващият лектор Майкъл Роуч спомена колко е хубаво да се помага на възрастните хора и да им се прави компания. Щастливото обстоятелство бе, че ние вече няколко години бяхме дарители в дома в Зона Б-5 в София, бяхме имали и други кампании – помощ за хора в трудна ситуация. В един момент си казах, че това е идеална възможност да даваме храна за душата им. Така вече три години и половина четем – повече от 200 срещи в София, Бургас и Кюстендил, от време на време и в Пловдив. За възрастните хора най-добре е да общуват душа с душа – затова започнахме да ги посещаваме всяка седмица и да им четем на глас. За времето, в което съществува фондацията, разбрах, че най-големият подарък в благотворителността е за този, който е решил да помага на другите. Ето това е началото на тази кампания. В последната година излязохме от старческите домове в посока библиотеки и книжарници. Започнахме със Столична библиотека, а от пролетта – буквално и на улицата. Промотираме идеята, че освен да четеш за себе си, е вълшебно да подариш този свят на хората, които те слушат.
-В една презентация казваш, че вече всички ние сме автори и писатели. Затова ли толкова трудно съвременният човек става и читател?
-В момента най-трудно ни е да се съсредоточим. На мен ми се струва, че истинското предизвикателство пред нас сега е да се съсредоточим до степен да си върнем умението да се слушаме. Всички сме готови да говорим, но ако сме готови и да се слушаме, както се казваше в една песен, предвиждам такъв живот…
-Коя книга е жива и как всъщност книгата оживява?
-От една страна, има вечно живи книги, които не са загубили давността си. На някои книги не им е дошло времето – сякаш са от бъдещето. Живата книга е повдигащата книга, тя не разказва история, а е проповедник на самия живот, на дълбоко духовния живот. Живата книга е онази, която те докосва и те прави жив. В смисъла на нашите кампании, жива книга е всяка книга, която някой е готов да огласи, т.е. като я зачетеш на глас, тя оживява, защото свързваш духа си с духа на автора на книгата и духа на слушащите. Преди да дойде писменото слово, устното е бил единственият начин да се предаде нещо. Народните песни, фолклора, легендите – всичко е било живо и се е нуждаело от жив, ходещ, дишащ приносител. Струва ми се, че сме ограбени от модерността на книгата и книгоиздаването. Чудесно е, че една книга съхранява словото. От друга страна, книгата е изгубила духовността си и човечността си, защото е станала предмет. И ние мислим за книгата като за саксия, като за кафемашина, а забравяме, че е носител на живия дух.
-Даже от книга се превръща в цитати – в наше време интернет непрекъснато ни предлага едно или друго произведение в 10, 15 или 20 цитата. Защо ни е тогава да четем?
-Един от най-големите проблеми на цитатниченето и тези извлеци концентрирана мъдрост е, че се превръщат в ширпотреба. Има едно много странно явление в модерността, teabook или coffeebook – това е колкото очароващо, толкова и отблъскващо, защото превръща книгата в част от комфорта ти. Губи се едно много ценно нейно качество, че книгата трябва да те изкара на пътя, а не да те остави в леглото. Много от нас загубват автентичността, която е вложил авторът, а той е представител на определена философия. Ние подменяме автентичността на живота си с чуждия живот и това е голям проблем. Ако аз пусна десет цитата за десет дни, следователно съм голям мъдрец. Ние сме свикнали да се представяме в момента с чужда автентичност, фалшива автентичност – и то много на дребно. Едни кратки бързи закуски от псевдодуховност, които се разминават и с живота на автора, и с основното му кредо, а и с нашия живот и нашето кредо.
-Вие раздадохте едни сертификати – „Жива книга. Живо слово“, как подбрахте отличените и каква е идеята им?
-Интересен е гербът, който създадохме за тази грамота – един щит с лъв на него, като лъвът е с отворена паст и стъпил върху книга. Всички знаем какво означава нагъл и безпардонен човек, звезда или телевизионен водещ. Знаем какво е наглият човек, но не познаваме стойностните хора. Познаваме хората с пари и криминалния контингент, функционерите на службите. Достойният човек все още не е смел. Ранимите и нежните хора – поетите, все още са подценявани и неоценени. Това обръщане на пирамидата, че най-интелигентните и най-висшите касти са най-отдолу, продължава да е факт. Оказва се, че потискаме интелигенцията си, мачкаме и доминираме, изкарваме пошлото напред. И затова всъщност създадохме символично тези сертификати, защото творците и интелектуалците са ни много важни. Мисля си, че имаме нужда да се върне онзи, който знае истински, който не е представител на чужда клика, олигархия или лоби. Не е представител на вносна духовност. Ние трябва да разберем, че имаме нужда от самостойност и тази самостойност се основава на знанието. Затова лъвът е стъпил на книга в нашия герб. Фундаментът са знанието, мъдростта и самата истина. Дори най-големите мафиоти отстъпват точно защото истината има непреодолима сила.
-Какво ще е бъдещето на тази кампания?
-Много бих се радвал читалищните мрежи да подемат инициативата, да повярват училища, учители и родители, затова правим кампании с постери и инициативи в училищата. Вярваме, че всеки от нас е носител на словото. Ние подготвяме в училищата хора, които са годни за социалната матрица, а пропускаме да създаваме духовни хора и хора, които да служат на другите. Разчитаме, че живото общуване ще се върне, нищо не може да го замени.
-Кои са книгите, които лично теб те вдъхновяват?
-Книгите, с които заспивам и се събуждам, са аудиокниги. Когато започнах да изучавам древното знание преди десетина години, много се впечатлих от философията на Изтока, която казва, че най-дълго оставащото знание е полученото под формата на звук. Това ме накара да си припомня книги като „Метода Айнщайн“ и думи на различни лектори, от които съм се учил на живо, които винаги препоръчват да намериш жив ментор – да присъстваш и да слушаш на живо гласа. Обикновено търся самия автор да чете книгата си. Има стотици такива заглавия. Обикновено философска литература, психологическа литература, литература за личностно развитие, посветена на организационен растеж, не спирам да уча. Обичам неща, посветени на милосърдие и състрадание. Като дете прочетох „Сърце“ на Де Амичис – и до ден-днешен обичам хора, които трогват и говорят с гласа на сърцето.
Интервю на Краси Проданов