Лира Литературно-рекламна Агенция
„Пътепис из Италия през Швейцария и Германия“ е уникален документ за живота през XVI в. и ярко свидетелство за нов светоглед, признаващ човешкото многообразие. Книгата ни предлага удоволствието да научим повече за забележителната личност на Мишел дьо Монтен.
Книгата включва бележките на Монтен от пътуването му през Франция, Германия, Швейцария и Италия. Текстът има интересна история. Открит е през 1770 г. , почти два века след смъртта на автора, от краевед в замъка „Монтен“ (Югозападна Франция). През 1774 г. ценната находка е публикувана за първи път под заглавието „Пътепис на Мишел дьо Монтен из Италия през Швейцария и Германия“. Първата част от бележките – около 45 % – е написана от анонимен секретар, който впоследствие е освободен и Монтен сам довършва описанието на пътуването си. Част от бележките Монтен пише на френски, а друга на италиански. Каква е историята на пътуването? През 1580 г. Монтен е на 47 години, първите два тома на фундаменталното му съчинение „Опити“ вече са факт. Френският интелектуалец решава да си почине от писането и да обърне внимание на здравето си, като се отдаде на пътешествие в съседни на родината си страни. Това е първи превод на български на всички бележки по въпросното пътуване. Монтен не е възнамерявал да публикува текста, което придава на документа още по-голяма стойност, защото среща читателите непосредствено с големия френски мислител. Бележките са водени като записки за лична употреба и имат частен, неофициален характер.
Ценителите на Монтен виждат в пътеписа ярко потвърждение на таланта на мислителя. Съчинението ни помага да разберем някои от основните идеи във философията на Монтен и да го видим като човек в естествена светлина. Бележките на Монтен се отнасят главно към три основни области: околния свят, паметниците от миналото и останките от него, и самонаблюдения по време на водолечението. Френският мислител застъпва идеите за културното и религиозно многообразие, като равнопоставя националното и общочовешкото. Изданието излиза в елитната библиотека „Тезаурус“ (ИК „Изток-Запад“). Преводът от френски, предговорът и обяснителните бележки са дело на проф. Стоян Атанасов, автор на превода от италиански е Сава Славчев. Оформлението на корицата е на Румен Хараламбиев.
ОТКЪС
В Лука се настанихме в хана при същите условия като в Пиза: четири юлия на ден за господар и три за слуга. На 28-и бях просто притиснат от най-любезните предложения на г-н Лудовико Пинитези да живея в неговата къща. Настаних се в апартамент на приземния етаж, прохладен, съвсем приличен, състоящ с от пет спални, хол и кухня. Разполагах с всички необходими мебели, чисти, удобни по италиански. В много отношения италианското обзавеждане се равнява с френското, даже го превъзхожда. Трябва да признаем, че в италианските постройки съществен елемент от орнаментите са сводовете – високи, широки и красиви. Те придават на входа на къщите величие и приветливост, докато долният етаж е построен еднообразно, с високи и широки врати. Благородниците в Лука се хранят лятно време в тези преддверия под погледа на всички минувачи по улицата.
Всъщност винаги бях не само добре, но и приятно настанен навсякъде в Италия с изключение на Флоренция, където не напуснах странноприемницата въпреки неудобствата, особено когато е горещо, и на Венеция, където бяхме отседнали в един прекалено оживен и нехигиеничен дом, защото не смятахме да оставаме за дълго.
Стаята ми тук, в Лука, беше усамотена. Не липсваше нищо; никакви пречки, нито неудобства. Дори проявите на учтивост уморяват и понякога отегчават, но местните хора рядко ме посещаваха. Спях, четях, когато ми се искаше, а за разходки винаги имах компания от жени и мъже, с които можех да разговарям и да прекарвам по няколко часа на ден; освен това магазинчетата, черквите, площадите и новите места бяха за мен повод да задоволявам своето любопитство.
Като се развявах нагоре-надолу, духът ми беше толкова спокоен, колкото позволяваха моите болежки и наближаващата старост; възникваха много малко външни обстоятелства, които да нарушат моето спокойствие. Само малко ми липсваше компанията на хора, които да ми допадат. Така се наслаждавах сам на удоволствията, без да ги споделям с други.
Жителите на Лука играят отлично на топка и често се виждат красиви поляни. За тях не е обичайно или пък е много рядко мъжете да яздят кон по улицата. Още по-рядко пък се движат в карета; дамите са на мулета и ги придружават слуги, които ходят пеш.
За чужденците е много трудно да си намерят квартира под наем, защото тук те са много малко, а градът е гъсто населен. Поискаха ми седемдесет екю месечен наем за най-обикновена квартира, с четири мебелирани стаи, хол и кухня.
Трудно е човек да се възползва от компанията на луканци, защото те, включително и децата, постоянно са заети със своята работа и с производството на платове, които продават. Затова престоят на чужденците тук е малко скучен и неприятен.
На 10 август излязохме извън града на разходка с няколко благородници от Лука, които ми бяха дали коне. В околностите на града видях много красиви вили, на три-четири мили разстояние, с порти и балкони, които им придаваха приветлив вид. Сред балконите има един голям, с вътрешен свод, покрит с лозови чукани, посадени наоколо и укрепени с колчета. Асмата е гъста и в естествен вид.
Понякога главоболието ме оставяше на мира пет, шест, та и повече дни, но не изчезна напълно.
Хрумна ми да уча тоскански език и да усвоя правилата; на това посвещавах немалко време и усилия, но напредвах бавно.
Този сезон горещините бяха по-силни от обикновено.
На 12-и отидох да разгледам извън Лука вилата на синьор Бенедето Буонвизи. Не беше нищо особено. Видях наред с другите неща и как оформят на възвишения едни горички. На пространство, дълго приблизително петдесет крачки, те засаждат различни сортове дървета, които остават зелени през цялата година. Ограждат мястото с малки ровове, в които проправят покрити алеи. В средата на горичката е мястото, отредено за ловеца, който в определен период на годината, например през ноември, ловува със сребърна свирка и няколко дрозда, уловени за целта. Като положи множество примамки с клей, за една сутрин по този начин може да хване двеста дрозда, но това се практикува само на определени извънградски места.
На 13-и в неделя отпътувах от Лука, след като наредих да заплатят на Лудовико Пинитези петнадесет екю за апартамента, който ми бе предоставил в своята къща (това правеше по едно екю дневно); той остана много доволен.
