Лира Литературно-рекламна Агенция
АНОТАЦИЯ
Какъв би бил, ако не си един от избраните? От тези, които се предполага, че се бият със зомбита или с духовете-душеядци, или с това – новото нещо – онова със сините светлини и смъртта. Какъв би бил, ако беше като Майки? Момчето, което просто иска да завърши, да отиде на бала и дори да събере кураж да покани Хена на среща преди някой да взриви училището… Отново! Защото понякога има проблеми, които са по-големи от поредния край на света. И само понякога трябва да откриеш необикновеното в обикновения си живот. Дори ако твоят най-добър приятел може би е бог на пумите и всички останали котки по света.
ОТКЪС
Глава Първа, в която Вестителят на Безсмъртните пристига под неочаквана форма и след като бива преследвано от него из гората, избраното момче Фин среща съдбата си.
° ° °
В деня, в който за последно виждаме избраното момче Фин живо, сме се събрали всичките на Полето, изтягаме се и си приказваме за любовта и стомасите.
– Както и да е, не го вярвам – казва сестра ми, а аз вдигам очи към нея, доловил лекото напрежение в гласа й. Макар и раздразнена, тя ми кимва успокоително, обръща се към Хена и отново поклаща глава. – Винаги имаш избор. Не ме интересува дали мислиш, че си влюбена – а между другото „влюбена“ определено НЕ Е дума, която да използваш за щяло и нещяло – но дори и да си влюбена, дори и тази дума да е валидна за теб в момента, винаги можеш да избереш да постъпиш както е редно.
– Казах, че съм влюбена във външния му вид – отвръща Хена. – Не съм казвала, че съм влюбена в него самия. Извърташ ми думите. А и принципно имам предвид нещо съвсем друго. Имам предвид това как сърцето ти… се изпълва. Всъщност не, даже не е сърцето, а стомахът. Просто се чувстваш изпълнена, а след това всичко останало си идва на мястото.
– Нищо подобно – категорично отсича сестра ми. – Нищо. Подобно.
– Мел…
– Дори и да го почувстваш, пак можеш да постъпиш както е редно.
Хена се мръщи.
– Защо въобще говорим за „редно“? Просто описвам едно съвсем нормално човешко чувство. Ней-тън е секси и толкова.
Свеждам пак очи към учебника по история. Докосвам последователно четирите му ъгълчета и броя на ум. Виждам, че Джаред забелязва как го правя.
– Ти каза, че си нямала избор – продължава Мел. – Каза, че ако можело да го целунеш, си щяла да го направиш тутакси, без да ти пука дали някой гледа.
Без да ти пука дали Нейтън си има гадже. Нито пък дали Тони е наблизо…
– Вече не излизам с Тони…
– Да, но много добре знаеш колко е чувствителен. Ако беше целунала Нейтън, щеше да нараниш Тони, а после да разправяш как не си била имала избор, което си е жива глупост.
Хена раздразнено скрива лицето си с ръце.
„Ние, останалите просто живеем тук“ от Патрик Нес тук
