Лира Литературно-рекламна Агенция
Борислав ГЪРДЕВ
На сакралната дата 10 ноември Милена Фучеджиева издаде новия си роман.
Както и се очакваше „Сексът и комунизмът 2“ е продължение на сполучливия й проект от предишната година. И не е нужно да си оракул, за да си наясно, че и втората част на сагата за Лора Карамихова ще има същият шумен успех като първата.
Милена Фучеджиева знае какво очаква читателят от нея и му дава точно това четиво, за което е сигурна , че ще се хареса, без да предизвика разочарование на феновете й.
Натрупаният опит в САЩ , а и у нас покрай сериала и новелизирането на „Седем часа разлика“ през 2011 г., си казва думата.
„Сексът и комунизмът 2“ е стегнат, увлекателно написан, с ясни послания и закономерно приключва с краха на „най-справедливия строй“ у нас.
В него има интересна интрига, убедително експонирани персонажи и особена носталгична атмосфера.
Перипетиите на главната героиня Лора са въздействащо поднесени през призмата на лично преживени драми и разочарования.
Споменавал съм вече на друго място, че за да се пресъздаде така ярко, детайлно и силно това безвъзвратно отминало време, е необходим и личен поглед, и изстрадан опит.
Лично аз не забравям, че възпитаничката на ВИТИЗ е дъщеря на известен в миналото писател.
Днес надали някой помни „Небето на Велека“, 1963, „Гневно пътуване“, 1965,“Реката“, 1974, „Зелената трева на пустинята“, 1978 или „Да отгледаш кукувица“, 1984, но още има свидетели, които могат да осмислят мястото на Дико Фучеджиев в някогашния обществено – културен живот като директор – 16 години! – на НАТ „Иван Вазов“, кандидат-член на ЦК на БКП.народен представител в VІ и VІІ НС.
Спомням си един мемоар на Милена, публикуван в „Уикенд“, в който тя безхитростно и точно пресъздава срещата с баща си в деня, в който става кандидат -член на ЦК.
Не съм забравил и думите, с които той се обръща към дъщеря си, чиято основна цел е запазването на достойнството на новоназначената номенклатура и искреността в отношението с детето му.
Не случайно споменавам този факт.
Защото се оказва, че в реалния живот Милена Фучеджиева се е радвала на родителска обич и безметежно съществуване в годините на зрелия соц, което рязко се изменя след катастрофата и смъртта на съпруга й Ради Вълов Радев, син на великия режисьор Въло Радев.
Знаем, че причинител на трагедията е Христо Сираков и че бъдещата кинаджийка е била бременна с дъщеря си…
Интересно е как на базата на личностното битие тя надгражда конфликти и проблеми, с които книгата й става и по-значима, и по-стойностна, и по интригуващо – драматична.
В „Сексът и комунизмът 2 „ Фучеджиева разкрива действието на механизма на едно общество, лишено от свобода и цел, крепящо се на страха от насилието, компромисите и лицемерието.
Алтер егото на Милена Фучеджиева – Лола Карамихова живее в златна клетка. Лола е част от каймака и елита на нацията, доведеният й баща е член на Политбюро на ЦК на БКП и външен министър, тя е обградена с грижи и лукс, но е същевременно дълбоко неудовлетворена и нещастна в интимен план.
Приятелят й Васил я изоставя след като забременява, баща й бяга в Западна Германия, принудена е да сключи брак по сметка със Стоян Велев, който предварително е обречен на провал.
За нея няма ориентир и изход от критичната ситуация,в която изпада.
Липсва й кураж да убие настойника си Орлин Колев или да посегне на живота си. Смелостта й стига само до осъществяването на аборта , с който премахва нежеланото дете от Стенли Бичето – Стоян Велев.
Този й акт е симптоматичен и важен, но се случва веднага след промените на 10 ноември 1989 година…
Четейки внимателно „Сексът и комунизмът 2“ , аз се подготвям за следващите части на епоса.
Защото е очевидно, че Милена Фучеджиева ще напише сериал и че продължението неминуемо ще носи заглавието „Сексът и демокрацията“.
Затваряйки последната страница от втората част на романа й прозрях и защо точно по този начин се случи българският преход.
Милена Фучеджиева индиректно ни го внушава, без да го разкрива конкретно и подробно. Засега.
Подкрепям нравствения стоицизъм на бащата на Лора – Стефан Карамихов, както и желанието му да живее като свободен човек, реализирайки се като архитект на германския пазар.
Но ми е ясно, че нито той, нито Лола (която уж учи режисура, пък почва работа в БНТ като редактор), са подготвени да посрещнат дивия капитализъм, който връхлита България.
И двамата са интелигентни, честни и упорити, но нямат потенциала и възможностите да променят нищо съществено у нас така , както им се иска – справедливо, коректно и отговорно.
Ако съм на мястото на писателката ще пратя Лола в Германия, за да й спестя разочарованията и обидите, които свирепият капитализъм нанесоха на нашето поколение, лишавайки го от надеждите за по-добър и смислен живот.
За новата действителност бяха напълно готови хора като Орлин Колев и Стоян Велев, осъществили симбиозата на старата номенклатура и нейното поколенческо наследство, които още през ноември 1989 г. осъзнават,у че е дошъл моментът да се краде, да се прави бизнес и да се трупат пачки.
Разбират, че силен, могъщ и авторитетен ще е този, който има милиони и е финансово обезпечен.
Той ще бъде истински свободен и ненаказан в нова България и ще е нейният господар.
Интелигентните безсребърници ще се опитат да бъдат само морален коректив, критикувайки „грешките на растежа“ – доколкото е възможно и ако им е позволено.
Защото е напълно допустимо някои от тях да бъдат отстреляни в буквалния смисъл на думата, други да се маргинализират като трайно безработни, а трети да емигрират в чужбина завинаги.
Ще ми бъде любопитно в каква посока ще поеме с третата част на романа си Милена Фучеджиева и затова си признавам отсега, че ще го чакам с голямо нетърпение.
Р.S.
С риск да бъда досаден напомням на редакторите на „Ентусиаст“, че е било добре да обърнат внимание на авторката да не бърка Семейния кодекс с Конституцията, че Указ, а не Член № 56 излиза на 9 януари 1989 г. и че Берлинската стена се срутва не през лятото , а на 9 ноември 1989 година…
Книги от Милена Фучеджиева тук